Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Именно в този момент, щеше да напише Виктор Островски, „една малка сбирка на радикално настроени висши служители, състояла се в главната квартира на Мосад, постигна единодушното решение за ликвидирането на Максуел“.
Ако твърдението на Островски е вярно — а то никога не е било официално отхвърляно от Израел, — немислимо е тази група да е действала без разрешение от най-високо равнище и дори вероятно с мълчаливото съгласие на министър-председателя на Израел Ицхак Шамир — човекът, който някога беше дал своя личен принос в унищожаването на враговете на Мосад.
Решаването на въпроса ставаше още по-належащо за Москва след публикуването на книгата на американския журналист Сиймор М. Хърш „Изборът на Самсон: Израел, САЩ и бомбата“, в която се засягаше темата за превръщането на Израел в ядрена сила. Новината за тази книга изненада Мосад и веднага в Тел Авив бяха изпратени копия от нея. След като книгата беше обстойно проучена, бе преценено, че най-доброто решение в случая е да се запази мълчание. Болезнената поука от грешката, допусната при конфронтирането с издателя на Островски (който беше издател и на тази книга), беше добре усвоена. Но имаше един проблем — Хърш разкриваше връзката на Максуел с Мосад. Ставаше дума преди всичко за действията на „Мирър груп“ по отношение на Вануну и връзката между Ник Дейвис, „ОРА“ и Ари Бен Менаше. Както можеше и да се очаква, Максуел се беше прикрил зад гвардията си от адвокати, като публикуваше статии, клеймящи Хърш и неговите лондонски издатели. За пръв път обаче той срещна достоен противник — Хърш беше носител на наградата „Пулицър“ и не можеше да бъде лесно сплашен. А в парламента зачестиха все по-острите въпроси относно връзките на Максуел с Мосад. На повърхността изплуваха и стари подозрения. Защитени от депутатския си имунитет, депутатите на парламента настояваха да разберат доколко Максуел беше запознат с операциите на Мосад във Великобритания. Според Виктор Островски „земята под краката на Максуел вече гореше“.
Островски твърди, че успехът на внимателно подготвяния план на Мосад за елиминирането на Максуел зависеше от това дали щяха да го убедят да отиде на среща, по време на която Мосад да нанесе своя удар. Този план твърде много напомняше заговора, довел до смъртта на Мехди Бен Барка в Париж.
На 29 октомври 1991 година на Максуел се обади катца в израелското посолство в Мадрид. Максуел беше помолен да замине за Испания на следващия ден и според Островски „човекът, който му се обадил по телефона, обещал, че нещата ще се оправят, така че паниката е излишна“. Максуел беше инструктиран да отлети за Гибралтар и да се качи на борда на своята яхта „Лейди Гизлейн“, след което да нареди на екипажа да отплава за Канарските острови „и там да очаква съобщение“.
Робърт Максуел се съгласил да следва инструкциите.
На 30 октомври четирима израелци пристигнаха в мароканското пристанище Рабат. Декларираха пред властите, че са туристи, дошли да прекарат почивката си, като се отдадат на подводен риболов и за целта наемат презокеанска моторна яхта. Те обаче потеглиха към Канарските острови.
На 31 октомври, след като Максуел акостирал в пристанището на Санта Крус на остров Тенерифе, той вечерял сам в хотел „Менси“. После към него за малко се присъединил някакъв мъж. Кой е бил той и за какво са говорили е част от мистерията, обгръщаща последните дни на Робърт Максуел. Малко след това Максуел се върнал на своята яхта и наредил на екипажа да отплават. През следващите тридесет и шест часа „Лейди Гизлейн“ плавала сред островите, без да се приближава до сушата, като се движела с непостоянна скорост. Максуел обяснил на капитана, че му трябва време да реши накъде да се отправят. Екипажът не си спомняше друг път Максуел да е проявявал подобна нерешителност.
В рубриката „Световна сензация“ с огромни заглавия на първа страница „Как и защо Робърт Максуел беше убит“ британското списание „Бизнес ейдж“ впоследствие писа, че под прикритието на нощта ударен екип от двама души прекосил с малка гумена лодка разстоянието от моторната яхта до „Лейди Гизлейн“, която проследил. След като се качили на борда, мъжете открили Максуел на задната палуба и го повалили дори преди той да успее да извика за помощ. После „единият от убийците инжектирал мехурче въздух в югуларната вена на Максуел. Мигове след това магнатът бил мъртъв.“