Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Чу се силно изплющяване.
Алена бе ударила на Коул звучна плесница. Преди да успее да си отдръпне ръката, той я сграбчи за китката. В следващия миг устните му се впиха в устата й. Той я притисна бурно и задуши всички нейни протести с брутална целувка. Дълго потисканото желание си проправи път с всичка сила. Той повдигна Алена, докато тя почувства между бедрата си властния напор на неговата мъжественост. Пламенната му атака прониза Алена като огън. Останала без дъх, тя беше неспособна да мисли трезво. Липсваше й както волята, така и желанието да отблъсне Коул от себе си. Но той внезапно я пусна. Тя политна назад и си пое дълбоко въздух. Всичкият й гняв се беше изпарил.
— Това трябва да ви е за урок, мадам — задъхано и с прегракнал глас каза Коул. — Досега търпях този ненормален брак, но вече край на всичко. Ти ми принадлежиш и аз ще те имам където и когато поискам!
— Но ние се споразумяхме…
— Където и когато поискам! — повтори Коул натъртено.
След това се наведе за бастуна си, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Алена крачеше като сомнамбул напред назад из стаята си. Скъси фитила на газената лампа, докато спалнята се изпълни с дълбоки сенки. Както беше с дрехите, тя се пъхна под завивките и се сви на кълбо, но дълго време не можеше да заспи. Споменът за възбудата на Коул твърде силно се беше врязал в паметта й. Едва в ранните сутрешни часове дрямката се смили над младата жена и я освободи от мъчителните мисли.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Утринните мъгли още се влачеха из долината, когато Алена се надигна и грижливо се облече. Беше твърдо решена да проведе сериозен разговор с Коул. Или ще живеят като истински съпрузи, или не. Във всеки случай тя не беше склонна да приеме без съпротива неговите капризи.
Когато обаче слезе по стълбите и се отправи към затворената врата на кабинета, Майлс се появи от задната част на къщата и й препречи пътя.
— Моля да ми простите, мадам — каза той, явно смутен, — но доктор Лейтимър ми заповяда изрично да не пускам при него никого и особено вас.
Алена гледаше безмълвно прислужника.
— Добре, Майлс — каза тя накрая и по този начин го избави от крайно неудобното му положение.
Тя закуси сама. Погледът й непрекъснато се спираше върху празния стол на Коул. Най-после се надигна и тръгна към залата, без да докосне вкусните неща, подредени върху чинията й. Когато се качваше по стълбите към своята стая, тя видя мисис Гарт, икономката, да отива към кабинета на Коул. В ръката си държеше сребърна табличка с пълна бутилка бренди.
Алена направи ядна гримаса. Очевидно цялата прислуга знаеше какво се разиграва зад затворените врати. Само господарката беше изключена от всичко това. Изглежда, Коул искаше да удави мъката си в бренди и не желаеше никой да го смущава. Така да бъде, каза си Алена и вдигна предизвикателно глава. И това ще мине. Все някога той трябва да се появи.
Следобед от кабинета на мъжа й прозвуча монотонно пиянско пеене, но дебелата дъбова врата не позволяваше да се разбере нито дума. Кочияшът Оли беше сменил Майлс и седнал на стол, пазеше пред вратата на господаря си. Късно вечерта той беше сменен от сина си Питър, а след това дойде ред отново на лакея Майлс.
Това продължи цели три дни. Алена не предприе никакъв опит да говори с Коул.
Когато на третата сутрин Алена закусваше малко по-късно, от обикновено, тя се чувстваше потисната и сломена. Коул още не се беше появил. Всичките й надежди за решителен разговор с него се бяха стопили. Сега й се искаше само да го види. Но дори за това, изглежда, нямаше особена надежда.
Ненадейно Алена почувства, че тайно я наблюдават. Когато се съвзе от уплахата и се обърна рязко, вратата на кухнята се затвори с леко поскърцване. Там имаше някой.
Алена бързо остави чашата си и се втурна в кухнята. Нищо! Ядосана трябваше да си признае, че от прекалено умуване очевидно е започнала да вижда призраци. Ако незабавно не си намереше някакво занимание, което да я поразсее, съществуваше опасност и тя като Коул да посегне към бутилката. Такова занимание би могла да бъде подивялата розова градина!
Радостна, че е открила нещо, което да я отвлече от мислите за Коул, тя изтича нагоре по стълбата и облече най-грозната си дреха — вдовишкото облекло.
Когато стигна до градината, Алена крадешком погледна към прозореца на Коул. С удовлетворение забеляза, че тежките завеси са спуснати. Взе от градинарската барака лопата и гребло и старателно се залови за работа. Отпусна се на колене и внимателно започна да почиства розовите храсти от плевели и сухи листа. Така тя работи усърдно известно време, след което се изправи, за да огледа резултата от труда си. С една кърпа избърса запотеното си чело и бегло погледна към прозореца на кабинета. Това, което видя, я накара да замре. Той стоеше край широко отворения прозорец в безукорно облекло и с димяща пура между пръстите. Небрежно гледаше надолу към жена си, чиято вдовишка рокля беше изцапана с кал.