Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
После послушно канеше една след друга бавачките и наставниците на Дорилис. Аларт се чудеше дали приятелят му прави това, за да може накрая да танцува и с Рената. Не дочака да види правилна ли е догадката му. Донал тъкмо съпроводи дойката на сестра си до мястото й и срещу него се изправи Дорилис, която бе танцувала с възрастния коридом на замъка. Тя го погледна мило, обърна се към Рената и изрече гръмко с глас, преливащ от фалшива сладост:
— Рената, трябва непременно да потанцуваш с Донал. Нали поверието гласи, че ако танцуваш с младоженеца на средзимния празник, и ти ще си намериш съпруг до края на другата година. Братовчедке, да говоря ли с баща си да избере подходящ мъж за теб?
В невинната й усмивчица прозираше такава злоба, че Донал заскърца със зъби, когато подаде ръка на Рената и я поведе към средата на залата.
— Заслужава един хубав бой!
Любимата му едва сдържаше сълзите си.
— Мислех си… мислех си, че разбира. Надявах се, че поне изпитва симпатия към мен, дори да не ме обича! Как можа да…
Той промърмори:
— Нервите й са опънати, преуморена е. Отдавна трябваше да си е в леглото. И мисля, че неволно си спомня какво се случи на годежа й с Дарън от Скатфел…
Стори му се, че за миг чу далечен тътен, но не беше сигурен дали наистина отекват гръмотевици или и той само преживяваше в мислите си онази страшна вечер.
Рената се помъчи да оправдае повереницата си: „Напоследък се държеше толкова добре. Помогна да спасим Аларт, Касандра и Донал. Но това й вдъхна прекомерна гордост от нейната дарба. И все пак е само едно разглезено и надменно дете.“
Седналият до Касандра Аларт също чу отгласа на бурята. За миг се зачуди дали не слуша гласа на своя ларан, предупреждаващ го за бъдещи нещастия в крепостта… После като че се пренесе в двора на замъка, чу крясъците на въоръжени мъже и трепна. Не можеше да има обсада точно вечерта на средзимния ден!
Касандра стисна ръката му и прошепна:
— Какво видя?
— Буря и тъмни сенки над Алдаран…
Когато Донал отново се върна при дом Михаил, каза твърдо:
— Господарю, късно е вече. Този път няма да има традиционно полагане на младоженците в ложето, затова наредих да поднесат последната чаша и освободих певците.
Лицето на Михаил неочаквано потъмня от несдържан гняв.
— Твърде много си позволяваш! Аз не съм давал такава заповед!
Приемният му син се вторачи озадачен в него. Господарят на Алдаран му бе поверявал грижите за средзимния празник през последните три години. И промълви кротко:
— Господарю, постъпих както винаги си искал от мен — доверих се на разсъдъка си.
Но възрастният мъж стисна юмруци.
— Донал, толкова ли бързаш да поемеш властта над Алдаран вместо мен?! Дори не се допита какво мисля…
„Луд ли е? Нима разумът му вече гасне?“
Дом Михаил пак отвори уста да отприщи недоволството си, но един от по-старите слуги вече внасяше украсената със скъпоценни камъни чаша, пълна догоре с вино, в което бяха сипани ароматни подправки. Чашата трябваше да мине от ръка на ръка, за да я споделят всички присъстващи. Господарят на Алдаран я стисна в ръце и остана неподвижен толкова дълго, че Донал се разтрепери от напрежение. Най-сетне желанието да не правят непристойни сцени надделя у дом Михаил. Докосна ръба на чашата с устни и я подаде с лек поклон на приемния си син, който също почти не отпи, после помогна на Дорилис да задържи тежестта. След това Аларт пое чашата и я поднесе към устните на Касандра.
Разпрата, разминала се на косъм, заличи всякаква следа от радостно оживление. Отпиеха ли от чашата, гостите се покланяха на дом Михаил и бързаха да излязат от залата. Дорилис внезапно се разплака, скоро вече пищеше истерично. Баща й се опитваше безпомощно да я успокои, но тя се разврещя още по-пронизително, щом я докосна. Маргали побърза да прегърне момичето.
— Изтощена е. Хайде, милата ми, ела, детето ми. Ще те сложа да спиш. Недей, душичке, няма за какво да плачеш…
Маргали, Елиса и старата дойка Катя почти я изнесоха от залата. Малкото останали гости се изнизаха неловко към отредените им стаи.
Пламналият от ярост Донал докопа стъклен бокал с вино и го изпразни на един дъх в гърлото си, после побърза да го напълни отново. Аларт понечи да отиде при него, за да го сгълчи, но въздъхна и се отказа. С нищо не можеше да му помогне, а и ако нещастният младоженец бе решил да се напие, само щеше да завърши подходящо това нелепо празненство. Върна се при съпругата си, хвана я под ръка и двамата тръгнаха полека към покоите си.