Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Като насочваме вниманието си към качеството, надяваме се да изтръгнем техническата работа от безразличния субективно-обективен дуализъм и да я върнем отново към действителността на заинтересоваността и майсторския усет, който ще ни открият необходимите факти, когато блокираме.
В съзнанието ми се явява образът на един дълъг влак, една от ония товарни композиции с по 120 вагона, които непрекъснато кръстосват прериите с дървен материал и зеленчуци — на изток, и леки коли или други промишлени стоки — на запад. Искам да нарека този влак „знание“ и да го разделя на две части: класическо знание и романтично знание.
По аналогия класическото знание, знанието, на което ни учи храмът на разума, са локомотивът и вагоните. Всички те и всичко, което е в тях. Ако разделим влака на части, никъде няма да открием романтично знание. И ако не внимаваме, много е лесно да стигнем до извода, че това е целият влак. Защо е така? Защото романтичното знание е несъществуващо или дори неважно ли? Не. Просто досега дефиницията на влака е статична и безцелна. До това исках да се добера там, в Южна Дакота, когато говорех за две цялостни измерения на битието. Това са два цялостни начина да се разглежда един влак.
Романтичното качество в рамките на тази аналогия не е „част“ от влака. То е във водещия ръб на колелата на локомотива, една двуизмерна повърхност без особено значение, ако не проумеем, че влакът съвсем не е статична същност. Един влак не е никакъв влак, ако не може да отиде никъде. В процеса на изследване на влака и разделянето му на части ние непредпазливо сме го спрели, така че всъщност не изследваме влак. Ето защо блокираме.
Истинският влак на знанието не е неподвижна същност, която може да бъде спряна и разделена. Той винаги отива някъде. По коловоза, наречен качество. И този локомотив и всичките тия 120 вагона никога не отиват другаде, освен където ги заведе коловозът на качеството; а романтичното качество, водещият ръб, ги насочва напред по този коловоз.
Романтичната действителност е острието на житейския опит. Именно водещият ръб във влака на познанието крепи целия влак върху коловоза. Традиционното знание е само колективен спомен за местата, където е бил този ръб. При него няма субекти, няма обекти, само коловоза на качеството напред и ако нямаме формален начин да преценим, да ограничим това качество, тогава за целия влак не съществува начин да разбере накъде върви. Нямаме чист разум — имаме чиста бъркотия. Във водещия ръб се намира цялото действие. Водещият ръб съдържа всичките безкрайни възможности на бъдещето. Той съдържа цялата история на миналото. Къде другаде биха могли да се съдържат?
Миналото не може да помни минало. Бъдещето не може да породи бъдеще. Острието на този миг тук и сега, във всички случаи представлява целокупността на всичко съществуващо. Не по-малко.
Ценностите, водещият ръб на действителността, вече не са ирелевантни издънки на структурата. Ценностите са предмет на структурата. Доинтелектуалното осъзнаване ги поражда. Структуралната наша действителност е предварително избраната на базата на ценностите и за да се разбере нейната структурна действителност, трябва да се проумее ценностният източник, от който е получена.
Ето защо рационалната представа на човек за мотоциклета се променя от минута на минута, докато той работи по него и вижда, че новата и различна рационална представа съдържа повече качество. Вече не се вкопчва в стари, лепкави идеи, защото разполага с непосредствена рационална база да ги отхвърли. Действителността вече не е статична. Тя не е набор идеи, срещу които човек трябва да се бори или да им се подчини. Тя е изградена отчасти от идеи, които се очаква да израстват, както израства човекът, както израстваме всички, столетие след столетие. С качеството като основно и недефинирано понятие действителността е в своята природа не статична, а динамична. И когато човек наистина проумее динамичната действителност, той никога не блокира. Тя си има форми, но те подлежат на промяна.
Нека го кажем с по-конкретни думи. Ако искаме да построим фабрика или да поправим мотоциклет, или да водим един народ по правилен път, без да блокираме, тогава класическото, структуралното, дуалистично субективно-обективното знание, макар и необходимо, не е достатъчно. Трябва да имаме усет към това, кое е добро. Той именно ще ни води напред. Този усет не е само нещо, с което сме се родили, макар че сме се родили с него. То е и нещо, което можем да развием. Той не е просто „интуиция“, не е само необяснимо „умение“ или „талант“. Той е пряк резултат от контакта с основната действителност, качеството, което дуалистичният разум в миналото се стремеше да прикрива.