Портата на Птолемей

Нуда изглеждаше леко смутен.

— Това е странно решение.

Факарл заговори енергично.

— Точно както ти казах — Бартимеус е непостоянен и извратен! Трябва да бъде унищожен със Спазъм!

От гърлото на Мейкпийс излезе силно ръмжене. Въздухът затрептя нажежено. Дрехите на Факарл запукаха и се подпалиха. Нуда отново си пое въздух. Пламъците изгаснаха. Очите на Мейкпийс святкаха110.

— Внимавай, Факарл — рече силният глас, — да не би добрите ти съвети да станат досадни. Джинът е свободен да си ходи.

Слузта се поклони.

— Благодарността ми е безкрайна, господарю Нуда. Ако би ме чул само още малко, имам да ти отправя още една молба.

— В този победоносен ден — каза Нуда, — когато започва моето земно царство, аз ще удовлетворя желанията дори и на най-слабите, най-маловажните от моите другари-духове. А това, несъмнено, си ти. Ще удовлетворя молбата ти, ако е във възможностите ми. Говори.

Слузта се поклони още по-ниско.

— Пощади живота на тези двама човеци, господарю Нуда. Светът, както казваш ти, е голям. Има много други, които да погълнеш. Пощади тези.

Това предизвика шумна реакция. Факарл изпръхтя отвратено, Нериан изцъка изненадано. Що се отнася до Нуда, той стисна зъби толкова силно, че няколко херувимчета паднаха от стола му. Очите му мятаха мълнии, пръстите му се впиха в масата като в масло. Бих казал, че не беше прекалено доволен.

— Дадох думата си, джине, и не мога да я наруша — каза силният глас. — Но това не е добре. Стомахът ми има нужда от храна. С нетърпение очаквах тези двамата, най-вече момичето. Момчето изглежда кисело и жилаво — мисля, че плътта му ще има вкус на восък, но тя без съмнение става за ядене. А ти ме караш да ги пощадя! Май Факарл беше прав. Ти си извратен.

Това беше доста забавно, особено казано от някой, който по собствено желание се бе затворил в човешкия свят, но не исках да споря. Просто се поклоних още по-ниско.

— Гледай ти! — Нуда ставаше все по-раздразнителен. С едно внезапно координирано движение тялото на Мейкпийс наполовина стана от мястото си. — Да си привързан към човек… Ах, ти си истинска поквара! Предател! Сърбят ме пръстите да те унищожа… Но не, не мога да наруша обещанието си. Махай се оттук! Изчезни от погледа ми!

Не показах яда си.

— Ние наистина имаме някаква връзка — рекох тихо, — но за момента в нея има ограничения. Ето защо аз си тръгвам. — Пирамидата от слуз се извъртя с лице към Мандрейк, който бе слушал с пребледняло лице. — Освободи ме.

Отне му няколко секунди да реагира и то чак след като Кити го сръга силно. Когато заговори, се запъна на три пъти и му се наложи да започне отначало. Гласът му така и не се повиши до нещо повече от шепот. Така и не ме погледна. За разлика от него, докато се издигах, трептях, избледнявах и изчезвах, Кити не свали поглед от мен.