Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Аспарух му каза:
— Кажи ми защо ми говориш такива думи?
А жрецът му рече:
— Ти, бъдещият жрец на Конника, трябва да усетиш как чезне споменът за хората и народите. И как идват нови хора и нови народи — и това е естественият път на нещата. Но конници все остават.
И на третия ден от ездата на юг почнаха да се срещат аулите на кутригурите. А те живееха в кръгли шатри — в долната част с изправени стени и отгоре покрити с купол. И долната кръгла част се строи с решетки и се покрива с кожи. А жрецът се отвращаваше дори от тези шатри с изправени стени, та каза на Аспарух:
— Слушай, бъдещи жрецо на Конника. Виж — оттук започва позорът на истинските конници. Знаеш ли как се е родила тази шатра? Най-напред са копаели кръгла яма, над която са вдигали шатрата. И като им се понравило да не се кланят на нашите наведени кожени стени, построили яма над земята. Истинският конник не бива да стои в шатра, а само да спи. Тогава — защо му са прави стени? Наистина тази юрта се мести, но е прокълната, защото е родена от земна яма. А земята не бива да се копае и да се наранява. Истински конници са били и си остават хуните, които носят ботуши с навити носове, за да не изкъртят бучка пръст. И мъртвите трябва да се изгарят, а не да се копае пръстта.
И от всички думи Аспарух чу думите за мъртви и за пръст. И за кой ли път си помисли, че смъртта е навсякъде като небето. И научи имената на всички мъртви племена, защото му беше жал за тях, и му се струваше, че дори в споменаването на изчезнало име се крие зрънце или капка безсмъртие. Но какво беше безсмъртието — земя или вода, та трябваше да се мери на зърна и капки? Или то беше въздух и тогава щеше да се мери на въздишки?
И Аспарух яздеше през сивата степ и дори златният Алтъй му се виждаше сив.
Тогава в степта почнаха да се мяркат стада овце и те накараха жреца гневно да каже:
— Имаше един полуостров в блатото Меотида, който принадлежеше на един храм на Тангра. И жреците вкараха на острова стадо от хиляда овци, и ги дояха, и ги стрижеха. И ги пазеха от врагове и болести, но овцете пак измираха, та имаше малка полза от стадото. Тогава махнахме овчето стадо и вкарахме стадо диви сайги и те ни даваха повече месо и кожи от овцете, а сами бягаха и се бранеха от зъбите на вълците. Така ние, жреците, разбрахме, че е по-добре в степта да има сайги, а не овце. Но след сайгата трябва да се язди и да се ходи на лов, и да се спи под открито небе, а нашите братя кутригури спят в колибите край стадата си и което агне им се стори тлъсто — заколват го. Така те се отучват дори да яздят. Помни това, бъдещи жрецо на Конника.
После видяха стадо крави, които почиваха, тежки като скали, но опашките и ушите им се движеха непрестанно. И чудновато беше да гледаш грамадните и неподвижни тела и трепкащите дребни уши. А зад кравите, сиви като тях, лежаха в степта колибите на първото село на кутригури земеделци. И това вече не бяха юрти, които се местят, а къщи завинаги — забити в земята. Сега вече жрецът спря коня си и каза на Аспарух:
— Гледай и помни каквото ти казвам, бъдещи жрецо на Големия конник. От юртите и овчите стада започва само позорът на конниците, а ето — оттук започва вкаменяването на конника, ще рече, неговата гибел, защото конникът е движение и камъкът е покой. Виждаш ли този аул — хората живеят в него и зиме, и лете. Когато дойде лято, те се молят за дъжд. А щом дойде суша, стоят гладни, вместо да тръгнат на север, където тревата е зелена. Когато падне град, не могат да преместят къщите си, ами плачат над убитите си ниви. Дойде ли зима, вместо да слязат на юг, където снегът се топи за ден-два или неделя, те се завират като слепи къртици по тъмните си къщи и треперят от студ и от страх. Тъй като стоят на едно място, коне много не им трябват, и те са забравили как се отглежда истински кон. Те не делят табуните на кобили и жребци, не избират добри жребци за добри кобили, не отделят жребчетата от майките им. Конете им са дребни и бързо се изморяват. Такива конници са позор за войската. И вървят с обозите. Те могат да получат всичко от степта, но искат сигурност — като че ли сигурност има — и така загубват свободата си, защото стават роби на земята. Помни, че когато жрец на Конника срещне кутригури орачи, винаги им показва своето презрение.
И като стигнаха кладенец, там вече имаше пастири кутригури, които вадеха вода за кравите си. Наистина конете им бяха хилави, а пастирите носеха ножове и само някои имаха лъкове. И когато видяха конниците оногури, пастирите спряха да пеят. А пееха, защото водата беше дълбоко в земята и до нея се стигаше по стъпала. И хората се нареждаха по стъпалата във верига, и човекът от най-ниското стъпало пълнеше кожен мех и го подаваше нагоре. И който поемеше меха, изпяваше ред от песента и така песента се качваше по стъпалата, а от меха капеше вода. Пастирите излязоха от дълбокия кладенец, та се наредиха встрани и мълчаливо се поклониха на жреца и Аспарух. И най-възрастният пастир каза: