Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
— Страхотно. Кога си се научил да отваряш катинари? — попита тя.
— Още от малък. Е, много по-лесно е, ако имаш ключ.
— Откъде взе ключ?
— Имам приятели, които работят по поддръжката на парка. Жалко, че единствената работа, достъпна за местните маи, е да сервират храна или да прибират боклука в града, основан от прадедите им.
После подкара бързо надолу по неравния път.
— Сигурен ли си, че знаеш къде отиваме?
— Половината ми детство е минало тук. Познавам тази джунгла на пръсти. — Той се усмихна.
— Мик! — Доминик затвори очи, когато пикапът излезе от пътя и пое през джунглата. — Намали! Какво правиш? Да ни убиеш ли искаш?
Пикапът криволичеше сред храстите и някак успяваше да избегне дърветата и скалите. Навлязоха в район с гъста растителност, където балдахинът от листа и клони закриваше нощното небе.
Мик удари спирачки.
— Край на пътя.
— Наричаш това път?
Той изключи двигателя.
— Мик, кажи ми защо…
— Тихо. Слушай.
— Какво?
— Мълчи и слушай.
Доминик чуваше само песните на щурците. Погледна Мик. Очите му бяха затворени, лицето му изглеждаше унесено.
— Добре ли си?
— Да.
— За какво мислиш?
— За детството си.
— Щастливи или тъжни спомени?
— Един от няколкото щастливи. Майка ми ме водеше на екскурзии в тези гори. Научи ме на много неща за природата и за Юкатан — как се е формирал полуостровът, за геологията му. Беше страхотен учител. Каквото и да правехме, мама винаги го превръщаше в приятно занимание.
Мик се обърна към Доминик. Черните му зеници бяха разширени и блестяха.
— Знаеш ли, някога целият район е бил под водата. Преди милиони години полуостров Юкатан е бил на дъното на тропическо море. Повърхността му е била покрита с корали, растения и седиментни скали. Дъното било огромен пласт от варовик. И после космически кораб или един господ знае какво се разбива на Земята. Ударът разтрошава варовика и предизвиква приливни вълни, високи шестстотин метра, огнени стихии и слой атмосферен прах, който задушил фотосинтезата и унищожил повечето видове на планетата. Постепенно полуостров Юкатан се издигнал над повърхността. Дъждовната вода навлязла в пукнатините, разрушила варовика, причинила ерозия и издълбала огромен подземен лабиринт под полуострова. Майка ми казваше, че отдолу Юкатан прилича на гигантска буца швейцарско сирене.
Мик се облегна на седалката и се вторачи в таблото.
— По време на последния ледников период равнището на водата спаднало и пещерите вече не се наводнявали. Това предизвикало образуването на грамадни сталактити, сталагмити и други формирования от калциев карбонат в карста.
— Карст ли? Защо?
— Юкатан е съставен изцяло от карст. Както и да е, преди четиринайсет хиляди години ледът се стопил и морето се надигнало и отново наводнило пещерите. На повърхността на Юкатан няма реки. Водните запаси на полуострова идват от подземните пещери. Кладенците във вътрешността са сладководни, но колкото повече се приближаваш към брега, стават все по-солени. От време на време някоя пещера се срутва и се образува гигантски кладенец…
— Като свещения дзеноте?
— Да. — Мик се усмихна. — Употребяваш маианската дума за сеноте. Чудех се дали я знаеш.
— Баба ми беше киче — едно от племената на маите. Разказваше ми, че дзеноте били портали към Подземния свят, Шибалба. Мик, ти и майка ти сте били много близки, нали?
— Тя беше единственият ми приятел.
Доминик преглътна буцата, която бе заседнала в гърлото й.
— Когато бяхме в Мексиканския залив, ти започна да ми разказваш нещо за смъртта й. Изглеждаше ядосан на баща си.
На лицето му се изписа колебание.
— Трябва да тръгваме…
— Не, чакай. Кажи ми какво се е случило. Може би ще мога да ти помогна. На кого другиго можеш да се довериш?
Той стисна волана и се втренчи в осеяното с насекоми предно стъкло.
— Бях на дванайсет години. Живеехме в двустайна къща близо до платото Наска. Майка ми умираше. Имаше разсейки. Вече не издържаше на облъчването и на химиотерапията и беше твърде слаба, за да се грижи за себе си. Баща ми нямаше пари за болногледачка, така че ме остави да се грижа за нея, докато работеше в пустинята. Мама лежеше и се превиваше от болка, а аз я решех и й четях. Тя имаше дълга черна коса като теб… но накрая започна да пада на кичури.