Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Тя тръгна след водача си и стъпи на пътеката от дъски, виеща се покрай назъбените варовикови образувания.
— Чакай малко, Куик-синг. Това ли е всичко? Пътувахме цял час, за да видим това?
— Не ви разбирам, госпожице Джанет. Това е Каменната гора. Какво очаквахте?
— Нещо по-зрелищно. Виждам само километри, осеяни със скали. — Очите й изведнъж блеснаха. — Чакай. Какво е това?
И посочи към златистата светлина, която проблясваше между пролуките във варовика.
Куик-синг засенчи очи с длан и се стресна от сиянието.
— Не знам. Госпожице Джанет, моля ви, какво правите?
Паркър се прехвърли през перилата.
— Искам да видя какво е това нещо.
— Госпожице Джанет!…
— Успокой се. Ей сега ще се върна.
Американката заслиза надолу и изруга, защото одраска глезена си. Сетне погледна нагоре, за да види източника на ярката светлина.
— Това пък какво е, по дяволите?
Черният, подобен на насекомо предмет, беше дълъг повече от десет метра. Огромните му крила бяха заклещени между два заострени къса варовик. Неодушевеното чудовище бе кацнало на два нажежени до червено нокътя, които бяха пробили карста.
— Куик-синг, ела тук. — Джанет направи още една снимка, когато първите лъчи на слънцето докоснаха крилата на съществото. Кехлибареният му диск потъмня и започна да проблясва все по-бързо. — Куик-синг, за какво ти плащам, по дяволите?
Безшумната експлозия на ярка бяла светлина я заслепи. Възпламеняването на устройство, основаващо се на чист ядрен синтез, създаде енергия, по-гореща от тази на повърхността на Слънцето. Джанет Паркър усети, че кожата й гори и плътта й цвърчи. След част от секундата скелетът й се изпари, а нажеженото огнено кълбо се разпространи във всички посоки със скоростта на светлината.
Експлозията бързо обхвана Каменната гора. Горещината изпепели карста, от който се издигна гъст токсичен облак от въглероден двуокис. Компресирани под покрива от студен въздух, отровните изпарения се снишиха до земята и се устремиха напред — истинско цунами от газ.
По-голямата част от населението на Кунмин още спеше, когато чудовищният невидим газ нахлу в града. Ранобудните паднаха на колене и се хванаха за гърлата, светът се завъртя пред очите им. Онези, които още бяха в леглата, само трепнаха конвулсивно и се задушиха в съня си.
За няколко минути всички мъже, жени и деца и другите дишащи кислород същества в Кунмин умряха.
Град Ленск
Сибир, Русия
5:47 ч.
Седемнайсетгодишният Павел Пшенични взе брадвата от ръцете на малкия си брат Николай, излезе на двора и нагази в дълбокия две педи сняг. Леден вятър смрази лицето му. Той вдигна шала си и тръгна към купчината дърва.
Слънцето още не беше изгряло, но и без това в тази вечно замръзнала земя винаги беше студено. Павел разчисти снега от един пън и го изправи. Изпъшка, замахна с брадвата и го разцепи.
Докато изправяше следващия пън, ярка светлина го накара да вдигне глава.
Над мрачния хоризонт се извисяваше огромна заснежена планинска верига, скрита зад сиви облаци. Внезапно от тях изскочи нажежена до бяло мълния, чу се силен тътен и земята под краката на Павел се разтресе.
„Лавина?“
Гъстата мъгла му попречи да види как всичко пропада — той видя само как избухва сиво-бял облак от сняг. Енергийната вълна връхлиташе към него с невероятна скорост.
Павел хвърли брадвата и побягна.
— Николай! Лавина!
Взривната вълна го вдигна във въздуха и го блъсна с главата напред във вратата на къщичката, после помете всичко по пътя си.
Чичен Ица
Полуостров Юкатан
22:56 ч.
Износените амортисьори на черния, покрит с прах шевролет скърцаха, докато подскачаше по неравния път през джунглата. Накрая стигнаха до веригите на портата и спряха.
Майкъл слезе, огледа веригите и се наведе над ръждясалия катинар.
Доминик се премести зад волана.
Мик отключи катинара и свали веригата. Доминик включи на скорост, подкара, спря и пак седна отдясно. Мик се качи.