Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Той е станал Тина през септември — рече лейди Хелън. — Наел е този апартамент през септември. Започнал е да продава през следващия март. Достатъчно време, за да натрупа списък с купувачи. — Тя почука с пръст по папката. — Чудехме се какво може да означава това „възможни“, нали? Може би вече знаем. Да проверим ли какви всъщност са тези възможни!
— Ако са вероятни купувачи на кокаин — каза Линли, — едва ли ще си го признаят.
Лейди Хелън се усмихна ведро.
— Не и на полицията, Томи, скъпи. Разбира се.
Сейнт Джеймс знаеше какво означава тази ангелска усмивка. Ако някой можеше да измъкне информация от напълно непознат човек, то това бе лейди Хелън. Лековатите разговори, водещи по пътеката на удоволствията към издаване на информация и съдействие, бяха неин изключителен талант. Вече го беше доказала и в „Шрюзбъри Корт“. Получаването на ключа от апартамента на Мик за нея бе детска игра. Този списък с възможни бе просто крачка напред, съвсем умерено предизвикателство. Щеше да се превърне в сестра Хелън от Армията на спасението; в Хелън Спасената от програма за лечение на наркомания; в Хелън Отчаяната, търсеща поредната си доза. Но в крайна сметка, по един или друг начин, щеше да измъкне истината.
— Ако Мик е пласирал в Лондон, може някой от купувачите да го е последвал до Корнуол — каза Сейнт Джеймс.
— Но ако е продавал като Тина, как би могъл някой да знае кой всъщност е той? — попита Дебора.
— Може да е бил разпознат. Вероятно някой купувач, който го е познавал като Мик, го е видял да се представя за Тина.
— И да го е последвал до Корнуол? Защо? Шантаж?
— Какъв по-добър начин за доставяне на кокаин? Ако купувачът е имал трудности с парите, защо да не изнудва Мик за кокаин? — Сейнт Джеймс вдигна всяко от нещата, огледа ги внимателно, повъртя ги между пръстите си и отново ги постави на масата. — Но Камбри не е пожелал да рискува репутацията си в Корнуол, като се поддаде на шантажа. Затова с клиента му са се скарали. Бил е ударен. След това си е ударил главата и е умрял. Купувачът е взел парите от дневната. Всеки човек, отчаяно нуждаещ се от наркотици — и то такъв, който току-що е убил човек, — няма да се откаже да вземе пари, които лежат на открито.
Линли се изправи рязко, отиде до отворения прозорец, облегна се на перваза и се загледа надолу към улицата. Сейнт Джеймс осъзна твърде късно чий портрет е рисувал със серията си от предположения.
— Възможно ли е да е знаел за Мик? — попита Линли.
Отначало никой не отговори. Вместо това, всички се заслушаха в нарастващия шум от уличното движение в Съсекс Гардънс. Пътуващите към къщи служители започваха да се насочват към Едгуеър Роуд. Забръмча двигател. В отговор изскърцаха спирачки. Линли повтори въпроса, без да се обръща от прозореца:
— Възможно ли е брат ми да е знаел?
— Възможно е, Томи — каза Сейнт Джеймс. Когато Линли се обърна рязко към него, той продължи неохотно: — Той е бил част от мрежата за пласиране на наркотици в Лондон. Сидни го видяла неотдавна в Сохо. През нощта. В една уличка.
Той се спря замислено, спомняйки си информацията, която му беше дала сестра му, и описанието й на жената, нападната от Питър. Облечена цялата в черно, с развята черна коса.
Остана с впечатлението, че и лейди Хелън си е припомнила същото, защото заговори с — както изглеждаше — твърда решеност да избави Линли от тревогата, като насочи вниманието към престъплението от друг ъгъл:
— Смъртта на Мик може да се върти около нещо съвсем друго. Отначало си го помислихме и не виждам защо трябва да го отхвърляме сега. Все пак е бил журналист. Може да е пишел някаква статия. Може дори да е пишел нещо за травеститите.
Сейнт Джеймс поклати глава:
— Не е пишел за травеститите. Той е бил травестит. Разходите по този апартамент го доказват. Мебелите. Женският гардероб. Не е имал нужда от всичко това само за да събере информация за статия. А и не бива да забравяме, че Хари Камбри е намерил бельо в бюрото на Мик в офиса на вестника. Без да споменаваме това, че са се скарали.
— Хари е знаел?
— Очевидно се е досетил.
Лейди Хелън повъртя между пръстите си хартийката от кафене „Талисман“, сякаш твърдо решена да направи още едно усилие да успокои Линли.
— И все пак Хари беше сигурен, че е заради статия.
— Може и да е било статия. Все още имаме връзката с „Айлингтън-Лондон“.
— Може би Мик е разследвал някакво лекарство — предположи Дебора. — Лекарство, което още не е било готово за пускане на пазара.