Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Той се обръща към вратата, и аз хващам ръката му.
— Пиши ми веднага — прошепвам. — Изпрати ми нещо, плодове или нещо друго, с бележка, за да ми съобщиш. Напиши я така, че аз да разбера, но никой друг да не може да се досети. Непременно ми съобщи дали Маргарет и Едуард са в безопасност.
— Ще го сторя — обещава той. — И ако сметна, че е необходимо, ще ти изпратя предупреждение.
— Предупреждение?
Не искам да разбирам какво има предвид.
— Ти също си в опасност, и синът ти е в опасност. Не се съмнявам, че това е нещо повече от посегателство над мен и моите близки. Това не е насочено единствено срещу мен, макар че ме поразява в сърцето; това е удар по дъщерите на кралесъздателя, и по неговите внуци.
Когато той облича в думи този страх, чувствам как изстивам. Пребледнявам като него, приличаме на две привидения, шепнещи си в сенките на параклиса.
— Удар по дъщерите на кралесъздателя? — повтарям. — Защо някой би сторил зло на дъщерите на кралесъздателя? — питам, макар да знам отговора. — Тази пролет стават шест години, откакто вече го няма. Всичките му врагове са го забравили.
— Сред тях има една, която не е забравила. Тя държи в кутията си за накити лист хартия с две имена, написани с кръв на него — казва той. Не е нужно да назовава тази «тя». — Ти знаеше ли това?
Кимвам съкрушено.
— Знаеш ли чии са имената?
Той ме изчаква да поклатя глава.
— С кръв е написано «Изабел и Ан». Изабел е мъртва, не се съмнявам, че тя иска ти да бъдеш следващата.
Треса се от страх.
— Като възмездие? — прошепвам.
— Тя иска отмъщение за смъртта на баща си и брат си — отвръща той. — Дала е клетва за това. Това е единственото й желание. Баща ти погуби нейния баща и сина му, тя ти отне Изабел и нейния син. Не се съмнявам, че ще убие теб и сина ти Едуард.
— Върни се скоро — казвам. — Върни се в двора, Джордж. Не ме оставяй сама тук, в нейния двор.
— Кълна се — казва той. Целува ми ръка и си отива.
— Не мога да отида в двора — казвам решително на Ричард, докато той стои пред мен в скъпите си дрехи от тъмно кадифе, готов да потегли към Уестминстър, където ни е наредено да се явим на вечеря. — Не мога да отида. Кълна се, че не мога да отида.
— Разбрахме се — казва той тихо. — Разбрахме се, че докато не узнаем истината за слуховете, ще посещаваш двора, ще седиш с кралицата, когато бъдеш поканена, ще се държиш, сякаш нищо не се е случило.
— Нещо се случи — казвам. — Сигурно си научил, че невръстният Ричард е мъртъв?
Той кимва.
— Той растеше и заякваше, роди се силен, а сега умира, само три месеца след раждането си? Умира безпричинно в съня си?
Съпругът ми се обръща към огъня и побутва един пън с обутия си в ботуш крак, за да го намести.
— Случва се бебета да умират — казва той.
— Ричард, мисля, че _онази_ жена го е убила. Не мога да отида в двора й и да седя в нейните покои, и да чувствам как тя ме наблюдава, питайки се какво знам. Не мога да отида на вечеря и да ям храната от нейната кухня. Не мога да се заставя да я срещна.
— Защото я мразиш? — пита той. — Съпругата на най-скъпия ми брат и майката на децата му?
— Защото се страхувам от нея — казвам. — И може би ти също би трябвало да се страхуваш, може би дори той би трябвало да се бои.
45
_Лондон, април 1477_
Джордж се връща в Лондон и веднага идва в къщата на майка си да се срещне с Ричард. Моите дами ми съобщават, че братята са заедно, зад затворени врати в залата, където Ричард провежда съветите си. След малко един от доверените прислужници на Ричард идва и ме пита дали ще посетя негова светлост. Оставям дамите си да шушукат възбудено и прекосявам голямата зала, за да отида в покоите на Ричард.
Когато влизам, оставам потресена от вида на Джордж. По време на отсъствието си той е отслабнал още повече, лицето му е измършавяло и изнурено, той прилича на човек, нагърбил се с работа, която му е почти непоносимо да върши. Когато влизам, Ричард вдига поглед и ми подава ръка. Заставам до стола му със сключени ръце.
— Джордж носи лоши новини от Уорик — казва ми Ричард кратко.
Чакам.
Лицето на Джордж е мрачно, състарено, той изглежда на много повече от своите двайсет и седем години.
— Открих убийцата на Изабел. Арестувах я и я изправих на съд. Беше намерена за виновна и екзекутирана.
Усещам как коленете ми омекват, а Ричард става от стола си и ме поставя да седна на мястото му.
— Трябва да бъдеш смела — казва той. — Има още, и то е по-лошо.
— Какво може да бъде по-лошо? — прошепвам.