Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Хектор. Какво става?

— Дойдох тук да те предупредя. Преди около два часа видях Танатос да върви по Медисън Авеню в Ню Йорк, точно пред сградата, в която Тиванската Династия провежда Конклава.

— Кой е Танатос? — попита Хелън, макар че името й звучеше познато.

— Танатос е богът на смъртта — обясни Хектор. Хелън кимна, спомняйки си, че Касандра й беше казала това. — Той е първообразът на Мрачния Жътвар — с черен плащ и тяло само от кости, но без сърп. Това земеделско сечиво било добавено през Средновековието. За късмет, повечето хора на улицата помислиха, че това е просто някакъв тип в удивителен маскараден костюм, макар че имаше някои по-чувствителни, които включиха какво всъщност става, и побягнаха с писъци.

— Какво е правел там?

— Не спрях на приказка с него. Танатос трябва само да те докосне, за да те убие, така че оставих това на майка ти и нейните мълнии. — Хектор сви изразително рамене. — Не знаем защо второстепенните божества са се раздвижили. Дафна ме изпрати обратно тук, за да те помоля да попиташ Оракула дали е видяла нещо.

— Веднага ще й се обадя. — Хелън извади телефона си.

— Има още нещо — каза Хектор неохотно. — Смятаме, че Автомедонт вече не работи за Тантал. Не знаем кой му дърпа конците сега. Възможно е да те е следил известно време, да е видял на какво си способна, и да е решил, че не си заслужава. Не те е нападнал, така че още не се паникьосвай. Просто бъди нащрек.

— Супер — каза Хелън с безрадостен смях. — Искаш ли да ми кажеш още нещо? Защото точно започнах да сънувам отново, и наистина ще ми дойде добре още малко материал за кошмари.

Хектор се засмя заедно с нея, докато тя набра номера на Касандра и се заслуша в звъна на телефона. Пресегна се и положи длан върху ръката на Хектор, като му се усмихна съчувствено. Забеляза, че не беше нарекъл Касандра по име, а вместо това беше предпочел да я назове с титлата й. Всички му липсваха толкова много. Хектор й се усмихна печално в отговор и сведе очи.

— Няма да е още задълго — обеща му Хелън тихо, като слушаше как телефонът звъни отново и отново. — Скоро ще се върнеш при семейството си.

— Открила си нещо, нали? — каза той, оживявайки се. — Защо не ми каза веднага?

— С Орион сме почти сигурни какво ни трябва. Единственият проблем е, че още не знам как да намеря Фуриите, след като се сдобием с него — отвърна тя, като затвори телефона и вместо това набра номера на Мат. — Не исках да казвам нищо, просто в случай че всичко това се провали, но ще трябва да направим първия си опит да го намерим тази вечер.

Телефонът на Мат превключи директно на гласова поща. Тя пробва с Клеър, Джейсън, Ариадна и накрая — Лукас, но всеки път номерът или се включваше направо на гласова поща, или не се получаваше нищо.

— Никой ли не отговаря? — питаше Хектор с нарастваща тревога, докато тя отново и отново не успяваше да се свърже.