Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Сали се усмихна.
— И едва не уби своя фюнч(щрак) — прибави тя. — Когато неговият вече не издържаше, накара да му превежда сламкарката на доктор Хорват.
— Да, но установи, че са прави — каза Уитбред. Юнкерът се прокашля и имитира сухия глас на Бъкман: — Адски точно, господин Потър. Накарах математиците и астрономите да го изчислят.
— Проявявате неочакван артистичен талант, господин Уитбред — каза старши лейтенант Каргил. — Жалко, че не показвате такъв напредък и по отношение на астрогацията. Господин капитан, струва ми се, че доктор Бъкман може да получи всичко нужно и тук. Няма причина да слиза на планетата.
— Съгласен съм. Доктор Хорват, отговорът ми е не. Освен това… наистина ли искате да прекарате една седмица заедно с Бъкман? Няма нужда да ми отговаряте — прибави капитанът. — Кого ще вземете?
Хорват свъси вежди.
— Де Вандалия, предполагам.
— Да, моля ви — бързо каза Сали. — Трябва ни геолог. Опитах се да взема проби от скалите и не научих нищо за планетния строеж. Само развалини.
— Искате да кажете, че нямат скали ли? — попита Каргил.
— Имат скали, разбира се. Гранит, лава и базалт — но не са там, където би трябвало. Всичко е използвано за стени, плочи или покриви. В един от музеите видях някои ядра, но не разбрах нищо от тях.
— Почакай малко — рече Род. — Искаш да кажеш, че си излязла навън и си копала на случайно място, нали? И навсякъде си открила останки от града, така ли? Дори в обработваеми земи?
— Ами, нямах време за сериозни разкопки. Но наистина навсякъде имаше руини. Под град като Ню Йорк от двехилядната година намерих няколко кирпичени колиби без водопровод. Мисля, че на планетата се е развила цивилизация, загинала преди около две хилядолетия.
— Това обяснява празнотите в наблюденията — каза Блейн. — Но… защо са допуснали загиването на цивилизацията? — И погледна Хорват, но той само сви рамене.
— Имам идея — рече Сали. — Замърсителите във въздуха… някъде по време на Кодоминиума на Земята не е ли имало проблем със замърсяването от двигателите с вътрешно горене? Да речем, че сламкарите са създали цивилизация, основана на изкопаеми горива, които са се изчерпали. Не е ли възможно да се върнат в желязната епоха преди да открият ядрената енергия и плазмената физика? Изглежда, радиоактивните им метали са ужасно дефицитни.
— В такъв случай наистина е нужен геолог — съгласи се Род, — и за разлика от доктор Бъкман, той трябва да е на самата планета. Мисля, че въпросът е уреден, нали, доктор Хорват?
Научният министър кисело кимна.
— Но все пак не ми харесва флотът да се намесва в нашата работа. Кажете му, доктор Харди. Това трябва да престане.
— Да, съгласен съм, че един геолог ще е много по-полезен, отколкото астрофизик, Антъни. И… господин капитан, самият аз се намирам в затруднено положение. Като учен, не мога да одобря всички тези ограничения на контактите ни със сламкарите. Като представител на Църквата, имам непосилна задача. А като офицер… струва ми се, че трябва да се съглася с адмирала.
Всички изненадано се обърнаха към него.
— Удивен съм, доктор Харди — каза Хорват. — Забелязали ли сте някакви доказателства за военни действия на Сламката?
Харди внимателно сключи длани и заговори през пръстите си.
— Не. И тъкмо това ме безпокои, Антъни. Известно ни е, че сламкарите водят войни: класата на посредниците е еволюирала, дори може би съзнателно е била създадена, за да ги спре. Мисля, че невинаги са успявали. Тогава защо сламкарите крият оръжията си от нас? Поради същата причина, поради която и ние крием нашите. Това е очевидният отговор. Но помислете: ние не крием факта, че имаме оръжия, нито дори характера им. Но те…
— Навярно ги е срам — отвърна Сали. Изражението на Род я накара да потръпне. — Не исках да кажа това… но тяхната цивилизация е по-стара от нашата и може да се срамуват от жестокото си минало.
— Възможно е — призна Харди и замислено подуши брендито си. — А може и да не е така, Сали. Останах с впечатлението, че сламкарите крият нещо важно — при това го крият точно под носа ни, така да се каже.
Последва продължително мълчание. Хорват презрително бърчеше нос.
— И как го правят, доктор Харди? — накрая попита научният министър. — Системата им на управление се изразява в неофициални преговори между представителите на господарската класа. Всеки град изглежда почти автономен. Сламката на практика няма планетарно правителство, а вие смятате, че заговорничат срещу нас, така ли? Не е много логично.