Фурията на Академа

Инвидия помръдна с рамо.

– За това, че ѝ предлагаме нещо, което Гай не успя да ѝ осигури: безопасност. Убедена съм, че тя е дошла тук по негова молба. Каквото и да се е случило, фактът, че той не ѝ е осигурил достатъчно охрана, ще работи против него.

– Против Гай не означава задължително за вас, Ваша светлост – посочи Фиделиас. – Ако тя е като повечето холтъри, ще предпочете да няма нищо общо с представителите на аристокрацията – още повече със съпругата на човека, организирал нападението, което едва не я лиши от дом и семейство.

– В това нямаше нищо лично – каза Инвидия.

– За Исана има – отвърна Фиделиас.

Тя махна с ръка и въздъхна.

– Знам, знам. Когато я срещнах на градинския прием на Калар, за миг си помислих, че се кани да ме нападне. Опитах се да ги предупредя, че са в опасност и че Сирай може би е разкрита. Помислих си, че са се вслушали в думите ми. Тръгнаха си доста бързо.

– Може би тогава вече е било твърде късно да се промени каквото и да било – каза Фиделиас. – Във всеки случай Калар ще изпрати хората си в търсене на Исана веднага щом се разчуе, че тялото ѝ липсва.

Инвидия кимна.

– Колко безопасно е това място?

– Не толкова, колкото би ми се искало – отвърна Фиделиас. – Трябва да бъда предупреден навреме, в случай че се наложи да бягаме. Поне на това мога да разчитам, без да се налага да се местим в подземията – или във вашето имение.

– Не, само това не – решително отвърна Инвидия. – Ако подоз­рението ти е оправдано, то кръволоците на Калар бродят из подземията – а ако те открият в имението на мъжа ми, това ще доведе до ненужни усложнения. Освен това съм сигурна, че те търсят доста хора. Ако Курсорите не са толкова объркани, както, изглежда, смяташ ти, те веднага ще предположат, че ако си в града, то нищо чудно и да си в имението.

Фиделиас кимна.

– Тогава, Ваша светлост, предлагам да пренесете там поне Исана.

– Тя не ме обича, скъпи ми шпионино.

Фиделиас се усмихна.

– Гарантирам ви, че мен ме обича още по-малко.

– Вярвам, че ще успееш да се справиш с това – отвърна Инвидия. – Искам лично да се грижиш за нея, докато не се събуди. Направи каквото е необходимо – но преди отново да се свържеш с мен, постарай се Исана да разбере колко е уязвима. – Тя се поколеба за миг. – Съобщенията, които тя изпращаше, компанията, в която се движеше... Около нея витае едно... отчаяние. Разбери каква е причината.

– Едва ли ще ме приеме за свой довереник – отвърна той със сух глас.

– Ако съм права, това няма да има значение – отвърна Инвидия и отново вдигна качулката, скривайки лицето си. – Движат я силни чувства. Подозирам, че според нея семейството ѝ е в опасност. За да ги защити, тя може доброволно да ми предложи подкрепата си.

– Може би – съгласи се Фиделиас. – Но едва ли паметта ѝ ще се окаже толкова къса като на останалите играчи в тази игра, Ваша светлост. И двамата с вас разбираме необходимостта да се съюзим с някогашните ни политически противници. Но за някой като нея вие винаги ще си останете съпругата и помощничката на мъжа, който се е опитал да унищожи дома и семейството ѝ. Така разсъждават хората от провинцията.