![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Разбира се, че беше искал това.
— Пада ѝ се, Джими. Сам го каза, пада ѝ се заради всичко, което е направила. — Доли дръпна от цигарата си и заговори бързо в облака дим: — Тя ме убеди да скъсам с теб. Тя ме настрои срещу теб, Джими. Внуши ми, че не бива да сме заедно. Не разбираш ли колко болка е причинила и на двама ни?
Джими не знаеше как да се чувства. Предложението ѝ му беше противно. И се мразеше още повече, задето не ѝ го казваше. Чу се да изрича:
— Допускам, че искаш да направя такава снимка, нали?
Доли му се усмихна:
— О, не, Джими, изобщо не е това. Твърде много се залага на случайността, има твърде голям риск да я спипаш на местопрестъплението. Идеята ми е много по-простичка, направо детинска игра в сравнение с това.
— Добре, де — впери той поглед в металната ивица на масата, каква е, Дол? Кажи ми!
— Аз ще направя снимката — игриво завъртя тя копчето му и то падна между пръстите ѝ. — А ти ще бъдеш на нея.
21
Лондон, вторник 2011 г
Пътуването по магистралата премина гладко и към единайсет Лоръл вече шофираше по пътя за Юстън и се озърташе за паркинг. Намери един до централната гара и паркира минито на едно свободно място. Идеално. Британската библиотека беше на две крачки, а точно зад ъгъла беше забелязала черно-синят тента на кафе "Неро". След цяла сутрин без кофеин мозъкът ѝ всеки момент щеше да се разтопи.
Двайсет минути по-късно, много по-съсредоточена, Лоръл крачеше в черно-бялото фоайе на библиотеката към Регистратурата. Младата жена с табелка, на която пишеше "Бонии", изглежда, не я позна, а след като се огледа в стъклото на входната врата, Лоръл го прие като комплимент. Цяла нощ се беше мятала и въртяла в леглото, а мислите ѝ се оплитаха на възли, докато се питаше какво може да е отнела майка ѝ на Вивиан Дженкинс, затова се успa и сутринта си даде само десет минути в Грийнейкърс да стане от леглото и да се озове в колата. Бързината ѝ беше похвална, но не можеше да се твърди, че е осъществила прехода свежа като праскова. Поразроши косата си и когато Бони попита:
— Мога ли да ви помогна?
Лоръл отвърна:
— Много се надявам, скъпа моя. — Извади листчето, на което Джери беше написал читателския ѝ номер. — Струва ми се, че една книга ме очаква в читалнята по хуманитаристика.
— Ами да проверим тогава — каза Бони и натрака нещо на клавиатурата си. — Ще ми трябва само документ за самоличност и адрес, за да завършим регистрацията ви.
Лоръл ѝ подаде нужното и Бони се усмихна:
— Лоръл Никълсън, като актрисата.
— Да — съгласи се Лоръл. Именно.
Бони издаде пропуска и насочи Лоръл към извитото стълбище.
— Ha втория етаж. Отидете направо на бюрото — би трябвало книгата да ви чака там.
Така и направи. На бюрото я очакваше много услужлив господин с плетена жилетка и рошава бяла брада. Лоръл обясни какво търси, подаде му разпечатката, която беше получила долу, а той отиде до рафтовете с книги зад гърба си и след минути вече плъзгаше към нея черна книга, подвързана с кожа. Лоръл прочете заглавието, притаила дъх и с тръпка на очакване: "Хенри Дженкинс: животът, любовта и загубата на писателя".
Намери си място в ъгъла и се настани, отвори корицата и вдъхна прекрасния прашен мирис на стаените в хартията обещания. Книгата не беше много дебела, беше издадена от издателство, за което Лоръл никога не беше чувала, и определено изглеждаше непрофесионално — имаше нещо в големината и вида на шрифта, в липсата на полета и в лошото качество на няколкото снимки, освен това ѝ се стори, че текстът разчита за обема си на дълги цитати от романа на Хенри Дженкинс. Но все пак беше някакво начало, а Лоръл нямаше търпение започне. Прегледа съдържанието и сърцето ѝ затупка бързо-бързо, когато намери главата: "Семеен живот", предизвикала интереса ѝ още в интернет.
Лоръл обаче не отгърна направо на деветдесет и седма страница. Напоследък, затвореше ли очи, тъмният силует на непознат мъж с черна шапка, закрачил по огряната от слънцето алея, се врязваше в ретината ѝ. Тя забарабани с пръсти по титулната страница. Тук се криеше шансът ѝ да научи повече за него, да добави цвят и подробности към силуета, от който кожата ѝ настръхваше, може би дори да открие причината за стореното от майка ѝ онзи ден. Лоръл се страхуваше и докато търсеше информация за Хенри Дженкинс в интернет, обаче това — тази невзрачна книга — не я уплаши по същия начин. Съдържащата се в нея информация беше публикувана отдавна (през 1963 година, както прочете тя на гърба на титулната страница), което означаваше — с оглед на естественото изхабяване, — че вероятно са останали няколко екземпляра ог книгата, а повечето сигурно се намираха в не толкова посещавани и неизвестни хранилища. Конкретно този екземпляр беше стоял скрит десетилетия наред сред километрични редици от други забравени книги, така че ако Лоръл откриеше вътре нещо, което не ѝ харесва, можеше просто да затвори корицата и да върне книгата обратно. И да не обели нито дума повече за нея. Тя се поколеба, но само за миг, после се стегна и се овладя. С изтръпнали пръсти бързо отвори на "Пролог". С дълбока въздишка, предизвикана от необяснимо и внезапно обзело я вълнение, Лоръл започна да чете за непознатия на алеята пред дома им.