Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Центурион, арестувайте го.
Макс пристъпи към Ерен, с естествено движение завърза ръцете зад гърба му и го изведе на алеята.
— Ти, ти и ти — каза Тави, посочвайки легионерите, — пренесете тези идиоти на земята.
Той обикаляше, взимаше оставените им оръжия и ги хвърляше в кръга с една ръка, като дърва за огрев.
— Ти — каза Тави, когато Нонус извади мургавия мъж, — името ти?
Мъжът присви очи, но не каза нищо.
— Както искаш — каза Тави и се обърна, за да изведе хората от алеята.
Внезапен пристъп на паника го обля като студена вода.
— Алеранецо — раздаде се викът на Кайтай.
Тави пусна мечовете, хвърли се през тях напред и веднага се обърна. Мургавият мъж се беше освободил от Нонус и държеше извит, страховито изглеждащ нож в ръка.
Той се опита да удари в гърлото на Тави. Тави се гмурна под ръката му. Ножът мина на косъм над него. Тави успя да улови ръката му след замаха и с всички сили го блъсна, така че раздробеното му коляно отказа.
Убиецът изкрещя и падна, но отново се опита да се надигне, все още стиснал ножа в ръка.
Кайтай скочи от покрива на склада и се приземи върху гърба му, изхвърляйки го на кея.
С една ръка сграбчи шлема му, а с другата — яката на туниката, след което с ръмжене заби главата му в дървения под така, че дъските под лицето му започнаха да се чупят, а главата се заклещи между тях.
После жената-марат го хвана за раменете и завъртя.
Шията на човека се счупи с ужасяващо хрус.
— Врани — изруга Тави. Пристъпи към мъжа и се опита да напипа пулса на китката му. Той определено беше мъртъв.
— Исках да го разпитам — каза той на Кайтай.
Котешките й зелени очи проблясваха в сянката:
— Той искаше да те убие.
— Разбира се, че искаше — каза Тави, — но сега няма да разберем кой е той.
Кайтай сви рамене и се наведе да вземе извития нож, който лежеше под ръката на мъртвеца. Вдигна го и каза:
— Кървавите врани.
Тави разгледа ножа и кимна:
— Да, така изглежда.
— Подтрибун Сципио? — раздаде се гласът на Макс.
— Идвам — отзова се Тави. Той погледна Нонус и другите легионери, които се бяха ококорили в него.
— Кой сте вие? — тихо попита Нонус.
— Умен войник — също така тихо отговори Тави, — който знае кога да си затваря устата. Ти вече достатъчно се прецака за един ден.
Нонус преглътна и отдаде чест.
— Размърдайте се — каза Тави, повишавайки глас.
Върна мечовете при струпалите се легионери и пъхна кривия каларански нож в пояса. Каларански.
— И какво сега? — тихо попита Кайтай.
— Сега ще предадем всичко това на Сирил — също тихо й отговори Тави. — Ерен, Янар, всичко. Капитанът да реши какво да прави.
Още повече червени мълнии затанцуваха отпред и Тави трепна.
— Да вървим. Нещо ми подсказва, че не бива да губим нито секунда.
Глава 27
— Исана — избоботи Джиралди. — Холтър, съжалявам, но няма повече време. Трябва да станете.
Исана замръзна за миг, за да остане в блажената тъмнина на съня, но после се застави да отвори очи и да седне.
Чувстваше се напълно разбита, опустошена и най-много от всичко искаше пак да легне.
Но това не беше вариант.
Исана примигна, опитвайки се да прогони умората от очите си.
— Благодаря, центурион.
— Госпожо — каза Джиралди с поклон и се отдръпна от леглото.
Верадис погледна Исана от мястото, където седеше до Фейд и лечителската вана, държейки ръката на припадналия роб.
— Моите извинения, холтър — промърмори лечителката със слаба усмивка. — Днес мога да отделя само час от времето си.
— Всичко е наред, Верадис — отговори Исана. — Ако не ми беше дала възможност да поспя малко, никога не бих успяла да стигна толкова далеч. Може ли само още няколко секунди…
Верадис кимна с лека усмивка.
— Разбира се.
Исана се възползва от удобствата и застана на колене до Верадис, плъзна ръка между нея и Фейд и пое контрола над фуриите, които не спираха да се борят с инфекцията на мъжа.
Първият път, когато прехвърли контрола на Верадис, това се оказа сложна маневра, всъщност възможна единствено поради необичайната степен на сходство на изкуството им с фуриите.
Повторението направи този необикновен подвиг нещо обичайно за последните двадесет дни. Или бяха двадесет и един, уморено си помисли Исана. Или деветнадесет.