Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Е? — заповеднически попита Тави. — Кой е командирът на това жалко стадо?
— Сър — промърмори единият от двамата спорещи. Носеше небрежно разкопчан шлем, а предпазителите, закриващи бузите му, висяха свободно. Гласът му беше с каларански акцент.
— Аз, подтрибун Сципио.
Тави наклони глава и насочи поглед към него, мръщейки се.
— Име, войнико?
— Янар, сър — неспокойно се размърда мъжът.
— Янар. Искате ли да ми кажете защо един от вашите хора лежи мъртъв на пътеката, а друг е ранен, и всичко това далеч извън пределите на проклетия от враните ваш пост.
— Сър, Кресо беше убит, сър!
— Досетих се по ножа, който стърчи от гърлото му — каза тихо Тави със злъчен тон. — Но това не е толкова важно. Защо е убит там, а не на своя пост?
— Преследвахме престъпник, сър! — отвърна Янар. — Той избяга.
— Да, Янар. Успях да се досетя, че щом вие го преследвате, той най-вероятно е избягал. Но защо ти си тук, а не на поста си?
— Янар — промърмори един от легионерите. Беше мъж със среден ръст, строен, с тъмна коса и очи.
Тави не знаеше името му.
— Той е само едно малко досадно подтрибунче — той посочи с глава към склада. — Може би се е опитал да ни помогне. Ние сме му казвали да не го прави, но може би той е тръгнал пръв. И може би нашето хлапе е убило и него, и Кресо.
Янар се обърна към Тави с опасен блясък в очите.
— Внимавай, Янар — каза Тави с тих глас. — Много си близо до предателство.
— Предателство е — каза смуглият човек — само ако ни хванат на момента.
Янар примигна към Тави и каза:
— У…
Тави предположи, че човекът се кани да каже „убийте го“, но реши да не губи така ценната секунда, за да го чуе. Той направи широка крачка напред и удари от горе на долу с меча си.
Ударът попадна върху върха на шлема на Янар, като го смачка напред и надолу, счупи носа на легионера и силно разряза една от бузите му. Тави изхвърли бронираното си рамо в гърдите на Янар и го събори, гмурна се под страничния удар на друг меч и ритна коляното на мургавия човек, раздробявайки ставата му, при което той политна към кея с вик на болка.
Тави парира следващата атака с меча си и нападна, принуждавайки легионера да реагира с идеална от учебна гледна точка контраатака, което щеше да е прекрасно в разгара на битка. Но не и в уличен бой.
Тави отдръпна острието си от врага, направи крачка напред по диагонал и го удари с бронирания си юмрук в носа с всичка сила, добавяйки и импулса на противника, при което за миг го зашемети. Тави отпусна горната част на меча си в шлема на мъжа, карайки го да се срути на земята.
Макс се втурна към Тави, но легионерите около него отстъпиха назад в шок от внезапната, бърза атака.
— Не е лошо — каза Макс.
Тави сви рамене.
— Добре, господа — изръмжа Тави на останалите. — Дотук имате само напускане на поста, най-вероятно по нареждане на този идиот.
Тави посочи с меча си към проснатия в безсъзнание Янар.
— Последствията от това са неприятни, но не прекалено ужасни. Всеки, който иска да добави неспазване на йерархията, неподчинение на офицер и опит за убийство в списъка си с нарушения, трябва да задържи оръжието в ръце и да ми даде възможност да му осигуря неприятности.
Кратък момент на мълчание. После Нонус преглътна, извади меча си и го хвърли на кея. Бортус направи същото, а после и останалите легионери.
— Върнете се на постовете си — каза Тави с леден тон. — Останете там, докато не вдигна центуриона ви от леглото му и не го изпратя да се разправя с вас.
Мъжете се стреснаха.
— Сър? — каза Нонус. — А крадеца? Той уби легионер. Опасен е.
Тави го погледна, след което извика:
— Ей ти, в хамбара. Слагам те под арест и те задържам в името на короната. Излез без оръжие и аз ще се погрижа да бъдеш третиран съгласно законите на короната.
След миг Ерен се появи на прага на хамбара. Беше станал по-мускулест, отколкото Тави го помнеше, кожата му имаше бронзов оттенък от дългия престой на слънце, а косата му беше изгоряла.
Беше облечен в прости дрехи, по-скоро парцали, а вдигнатите му ръце бяха празни. Очите му се разшириха, когато видя Тави и Макс и той рязко си пое дъх.
— Дръж си проклетата уста затворена — рязко му заповяда Тави.