Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Той целият гори — тихо прошепна Майлс.
— Знам — отговори Исана, — правя всичко, което мога.
— Трябваше да пристигна по-рано — каза Майлс с глас, изпълнен с горчивина, — трябваше да съм тук всеки ден.
Отвън се раздаде глух, приглушен екот, който обикновено придружаваше атаката на призователите на огън, и изведнъж от нищото се появи огнено цвете, което бързо разцъфна до нажежена топка. Миг по-късно отекна още един гръм и почти непрекъснат рев на гневна буря.
— Били сте малко зает — каза Исана с уморена развеселеност в гласа си.
Майлс поклати глава.
— Това не може да бъде. Това… — той се намръщи. — По-големият ми брат. Той винаги печелеше. Той отново и отново влизаше в битки, в които трябваше да го убият. И дори когато умря, той успя да се върне. Трябваха му двадесет години, но той го направи.
Майлс отново поклати глава.
— Непобедим. Може би част от мен не иска да признае, че може да бъде победен. Че аз бих могъл…
„Да го загубя“ — помисли си Исана, довършвайки мисълта му.
— Той чува ли ме? — попита Майлс.
Исана поклати глава.
— Не знам. Той ту е в съзнание, ту не. Но с всеки ден все повече не е на себе си.
Майлс прехапа устни и кимна, а Исана почувства цялата дълбочина на неговата мъка, болка и съжаление. Той я погледна и в очите му се появи страх, като на дете.
— Верадис е казала истината? — попита шепнешком. — Той умира?
Исана знаеше какво иска да чуе Майлс. Емоциите и очите му я умоляваха да му даде надежда. Тя улови погледа на Майлс и тихо каза:
— Възможно е. Но аз нямам намерение да го оставя.
Майлс примигна няколко пъти и прокара ръка по челото на Фейд, сякаш му избърсваше потта. Няколко тънки ивици кръв от ръкава му останаха на челото.
— Всичко е наред — каза той тихо. После се приведе по-близо до Фейд. — Рари, аз съм, Майлс. Аз… — той наведе глава и замълча.
— Тук съм, Рари, тук съм.
Той погледна Исана:
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Исана поклати глава.
— Той… той е много уморен. И много слаб. И не иска да се бори. Той дори не се опитва да се възстанови.
Майлс се намръщи.
— Сякаш изобщо не става дума за него? Защо?
Исана въздъхна.
— Не знам. Понякога идва в съзнание и казва нещо. Но дори и тогава няма смисъл. Може би чувство за вина. А може би е прекалено уморен.
Майлс гледа известно време Фейд. Тъкмо когато се накани да каже нещо, пред вратата се чуха стъпки.
— Капитане! — звънна силно младият глас на един от пажовете в цитаделата.
— Моят лорд настоятелно ви моли да се явите.
Майлс погледна Исана и отговори:
— Идвам.
После се наведе и за миг притисна главата си към Фейд. После се изправи.
— Когато се събуди отново… Моля, кажете му, че съм идвал.
— Разбира се — отвърна Исана.
— Благодаря — каза Майлс и излезе от стаята.
Джиралди отново надникна, огледа се и после влезе. Затвори вратата и се облегна с гръб на нея, за да предотврати всякакви прониквания, помисли си Исана.
Майлс беше прав. Фейд не беше от онези хора, които се отказват. Той живя с чувството за вина повече от двадесет години, не се опита да се самоубие, нито се предаде на отчаянието.
Имаше и нещо друго. Нещо повече. Кървави врани, изруга себе си Исана. Ако можеше само да говори. Поне минута. Тя скръцна със зъби от безсилие.
Отвън се чуваше шум и пукот от пожара. Пееха тръби. Биеха барабани. И надмогвайки това, се чуваше и разярения рев на армията. Гневен гръм разцепи мрачното небе.
Исана приключи с бульона, изхвърли всички външни мисли от главата си и се върна на работа.
Глава 28
Капитан Сирил гледа Ерен няколко дълги мига. После замислено изду устни.
Той се взря в много яркото сребро на една от личните монети на Гай, раздавани на курсори като знак на неговата власт. Мина минута, преди да попита:
— Сигурен ли сте?
— Да, сър — каза Ерен, гласът му беше мрачен и спокоен.
Те стояха вътре в командирската палатка на капитана, със спуснати сенници, осветени единствено от светлината на две нежни жълти лампи с фурии. Когато пристигнаха, Сирил вече беше облечен в броня и ги очакваше без следа от сън в очите. Одеялото му беше старателно сгънато върху стандартен сандък в ъгъла. Като на войник, когото сочат за пример.