Фурията на курсора

— Колко големи са загубите?

— Калар и синът му лично участвали в нападението. Церес загуби половината си рицари. Повечето от тях бяха рицари Аери. Ако капитан Майлс и рицарите от Легиона на короната не се бяха намесили, щяха да загинат всички до един. Церес беше ранен, попадна в капан. Двамата с капитан Майлс се били с Калар и сина му в предната част на сиропиталището. Казват, че била невероятна битка.

— Изхождайки от моя опит, слуховете рядко предават коректно подробности за случилото се — раздаде се нисък глас откъм вратата.

Исана се обърна към застаналия на прага капитан Майлс, все още в пълна бойна екипировка и с шлем в лявата ръка. Бронята и шлемът бяха вдлъбнати и надраскани на толкова много места, че не можеха да се преброят. Десният ръкав на туниката беше напоен с кръв до лакътя, а ръката лежеше на дръжката на меча.

Носеше късата подстрижка, приета в легиона. Косата му беше сива. И от него миришеше на пот, ръжда и кръв. Не беше особено едър човек и чертите му веднага увериха Исана в неговата вярност и лоялност.

Влезе в стаята с видимо накуцване и макар да се обърна към Исана и Джиралди, очите му бяха насочени към мъжа в лечебната вана.

— Церес се престори на ранена птица и ги примами. Дойдоха да го довършат, а в това време аз се скрих на тавана. Нападнах сина му отзад и го раних достатъчно сериозно, за да може Калар да изпадне в паника и да хукне да го измъква от битката.

— Капитане — каза Джиралди с кимване. — Чух, че Калар се опитал да ви изпържи за това.

Майлс сви рамене.

— Не бях в настроение за пържене. Избягах.

Той кимна на Исана.

— Холтър. Знаете ли кой съм аз?

Исана погледна към Фейд и после отново към Майлс. Те бяха братя, въпреки че Майлс, подобно на повечето алеранци, смяташе, че Арарис е загинал преди около двадесет години.

— Знам кой сте — каза тя тихо.

— Бих искал да ви помоля за услуга — той погледна към Джиралди за подкрепа. — Няколко минути от вашето време насаме, холтър?

— Тя работи — каза Джиралди и макар тонът му в никакъв случай да не беше неучтив, той не предполагаше компромиси. — Нищо не бива да я разсейва.

Майлс се замисли за момент, сякаш избираше с коя стратегия да продължи. После каза:

— Разговарях с лейди Верадис. Тя каза, че няма много време.

Исана отмести поглед. Отчаянието я прониза, засилено от умората й. Но тя отблъсна това чувство от себе си и каза:

— Всичко е наред, Джиралди.

Центурионът изсумтя. После кимна на Исана и с накуцване тръгна към вратата.

— Не за дълго — каза той на Майлс. — Аз ще ви изчакам, сър.

Майлс кимна и изчака Джиралди да напусне стаята. После отиде при Фейд, отпусна се на колене и сложи ръка върху главата на изпадналия в безсъзнание роб.