Фурията на курсора

— На коя порта беше? — обърна се той към Кайтай.

— Северната страна на реката, западната част на града — отговори тя.

До тях Макс препускаше с обичайното за него умение, с което правеше практически всичко. Тави знаеше, че Макс язди така, както и ходи.

— Знае ли, че го преследват?

— Ерен знае — уверено каза Тави.

— Да си представим, че аз съм Ерен — каза Макс, — с незнаен брой непознати, които ме преследват. Къде ще отида? — замисли се Макс. — Почакай, а за какви врани изобщо идвам тук? Мислех, че Ерен е изпратен във Фригия?

— Забеляза ли, че преди тръгване взе със себе си цялата мента, която намери? — попита Тави.

— Да. Помислих, че просто харесва мента.

— Не, по-скоро има морска болест.

Макс помръдна вежди.

— Но Фригия е на хиляди километри от морето и… о…

— Мисля, че са му заповядали да го пази в тайна. Но бих предположил, че са го изпратили на островите.

Макс изсумтя.

— И така. Аз съм Ерен, същият малък скрит подлец като Тави, върнал съм се от островите, преследват ме лоши хора, за да вършат с мен лоши неща. Къде ще отида?

— Някъде, където ще имаш повече възможности — каза Тави. — Където ще можеш надлежно да се справиш с тях и то възможно най-тихо.

Той направи пауза и двамата с Макс едновременно казаха:

— На доковете.

Те натиснаха още, Тави препускаше отпред. Червени мълнии осветяваха пътя им с проблясъци приглушена светлина, която правеше сенките още по-дълбоки и коварни. Тави се ориентираше по огньовете на Елинарх, но едва виждаше какво има на пет фута пред него.

Бързането беше оправдано, но едва ли щяха да помогнат на Ерен, ако си разбият главите в някой клон или си счупят краката, попадайки на някоя дупка, така че Тави забави темпото.

— Не — каза Кайтай в ухото му. Ръката й, обхванала кръста му, се премести в ръката, с която той държеше юздите.

Тя дръпна ръката му надясно и конят промени курса, а Макс ги последва. Блесна светкавица и Тави видя черната паст на дупка с неравни краища, която те едва успяха да избегнат.

Кайтай се наведе напред, притисна буза към бузата му и той почувства как се усмихва.

— Ще бъда твоите очи, слепи алеранецо.

Усети как устните му се разтягат в ответна усмивка и извика на коня, убеждавайки го да препусне възможно най-бързо.

Влязоха в града през източната порта, изкрещявайки паролата на стражите, и като ураган се понесоха по улиците, а подковите им изтръгваха искри от камъните.

Западните порти на града не се охраняваха и бяха само леко притворени. Когато приближиха, Макс създаде малка вихрушка, която ги отвори напълно, и те преминаха през тях, промениха курса и препуснаха покрай градската стена към реката.

Град Елинарх беше възникнал от обичаен лагер на легиона, който бил оставен тук в двата края на моста. Век по-късно населението му се бе увеличило толкова много, че първоначалните стени вече не можели да поберат населението и започнало строителство на къщи и стопански постройки извън тях, особено на такива, които били предназначени за използване на речен транспорт, който осигурявал основния поминък на града.