Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Не разбирам какво се случва. Това сън ли е?
Интересна мисъл. Исана спря да я обмисли.
— Възможно е. Аз съм някъде наблизо в състояние, близко до сън. Ти имаше треска от няколко дни и аз бях в близък контакт с теб чрез Рил почти през цялото време. Усещах откъслеци от няколко твои сънища, но ти беше в треска. Беше предимно някаква каша.
Фейд леко се усмихна.
— Значи това трябва да е ваш сън.
— Може и така да се каже — отвърна тя.
— Дни… — той се намръщи. — Исана, подобен вид призоваване не е ли твърде опасно?
— Страхувам се, че не толкова е опасно, колкото, че не прави нищо — каза тя.
Фейд поклати глава.
— Имах предвид, че е опасно за вас.
— Готова съм за това — каза Исана.
— Не — рязко каза Фейд. — Не, Исана. Не можете да рискувате така заради мен. Това трябваше да е някой друг.
— Освен мен няма никой друг — тихо отговори Исана.
— Тогава трябва да спрете — каза Фейд. — Не може да си причинявате вреда заради мен.
В същото време във физическия свят Исана смътно почувства, че Фейд се размърдва, за първи път през всичките тези дни. Той немощно се опитваше да издърпа ръката си от нейната.
— Не — твърдо каза Исана, взе следващия камък и продължи работата си. — Спри, Фейд, трябва да почиваш.
— Не мога — каза Фейд. — Не мога да нося отговорност за още по-голяма вреда, която ще ви бъде нанесена. Кървави врани, Исана.
Гласът му се обагри в мъка и тъга.
— Не мога да нанеса още повече, отколкото вече съм нанесъл.
— Не. Не, ти нищо не си направил.
— Аз се заклех да го защитя — каза Фейд. — И когато той най-много се нуждаеше от мен, аз го оставих да умре.
— Не — тихо каза Исана. — Той ти заповяда да наблюдаваш долината отстрани. За безопасност.
— Не трябваше да спазвам заповедта — каза Фейд и гласът му внезапно се изпълни с ненавист към самия себе си. — Мой дълг беше да го защитя. Да го предпазя. Вече беше загубил двама от телохранителите си заради мен. Аз бях този, който осакати Майлс. Аз бях този, който принуди Алдрик да се откаже — ръцете му се стегнаха. — Никога не бих го оставил. Без значение какво е казал.
— Фейд — каза Исана тихо, — каквото и да е убило Септимус, то е било прекалено голямо, за да може да бъде спряно. Той беше син на Първия лорд и беше толкова могъщ, колкото и баща си. А може би и повече. Наистина ли мислиш, че си можел да промениш нещо?
— Бих могъл — каза Фейд. — Каквото и да е убило Септимус, бих могъл да го спра или най-малкото да го забавя достатъчно, за да може той да се справи. Дори да успеех да го защитя за секунда и дори да умра при това, то можеше да е нещото, което му е било нужно.
— Може би, а може би не — каза тихо Исана. — Можеше да умреш безсмислено с него. А знаеш, че той не би искал това.
Фейд стисна зъби, напрегнатите мускули изкривиха чертите му.
— Бих искал да умра с него. Бих искал — той поклати глава. — Част от мен умря онзи ден, Исана. Арарис Валериан. Арарис Храбрия. Аз избягах от бойното поле. Оставих човека, когото се заклех да защитавам.
Исана спря и докосна клеймото на лицето му.
— Това беше само маскировка, Арарис. Костюм. Маска. Всички трябваше да си помислят, че си умрял, за да имаш възможност да защитиш Тави.
— Това беше маскировка — горчиво каза Арарис, — но освен това беше и истина.
Исана въздъхна.
— Не, Фейд. Ти си най-смелият човек, когото някога съм познавала.
— Аз го оставих — каза той. — Оставих го.
— Само защото той искаше да защитиш нас.
— И аз го подведох. Позволих сестра ви да умре.
Исана буквално почувства старата болка в гърдите.
— Не можеше да направиш нищо. Вината не е твоя.
— Моя е. Трябваше да забележа марата. Трябваше да го спра преди…
Фейд обхвана главата си с ръце и поклати глава.
— Аз не мога повече така. Не мога да го видя, да видя вас, не мога да бъда тук повече, милейди, моля ви, оставете ме, позволете ми да отида при него, при моя лорд, оставих го, клеймо на страхливец, сърце на страхливец…
Той утихна, мърморейки несвързано, и докато тялото му се гърчеше слабо в лечебната вана, опитвайки се да освободи ръката си от нейната, лицето на Фейд отново изчезна, оставяйки Исана сама с купчината въображаеми камъни.
Тя се върна на работа.
По-късно тя присви очи и накара мислите си да се върнат за миг в стаята в цитаделата на Церес и се огледа.