Фурията на курсора

Беше облечена в същите дрипи, в които Тави я видя последния път, единствено превръзката за „слепи“ висеше свободно около врата й. За щастие миризмата от тогава не се беше запазила.

— Кръв и врани — изплю Макс. Конете нервно затанцуваха, карайки каруцата да се накланя и той трябваше да ги успокоява.

— Посланик?

— Кайтай — каза Тави, сега осъзнавайки откъде идва странното му инстинктивно усещане. — Какво правиш тук?

— Държа те под око — каза тя и изви вежди. — Очевидно е.

Тави й хвърли спокоен поглед. Кайтай се усмихна, притисна се към него и уверено го целуна по устните.

Сърцето на Тави щеше да изскочи от гърдите му и той почувства как се задъхва. Несъзнателно плъзна ръце под плаща й, за да бъде още по-близо до тялото й, но секунда по-късно Кайтай издаде доволен звук и бавно се отдръпна от него. Тави погледна в екзотичните й очи и се опита да не обръща внимание на внезапната страст, обзела тялото му.

— Няма справедливост на този свят — въздъхна Макс. — По средата на нощта, в средата на забравеното от всички нищо, и ти си единственият с жена — той успокои конете. — Ще бъда наблизо. Ще се видим сутринта.

Кайтай тихо, дяволито се засмя.

— Твоят приятел е мъдър — усмивката й угасна. — Но не дойдох тук, за да се наслаждаваме един на друг, алеранецо.

Тави с всички сили се опита да укроти глада, причинен от целувката, и да приведе мислите си в ред.

Кайтай можеше елегантно да превключва мислите си от едно на друго, но Тави не притежаваше този талант — и въпреки че направи израз на сериозна загриженост, му трябваха около три сърдечни удара, преди да зададе въпроса:

— Какво се е случило?

— Някой пристигна в лагера — каза Кайтай. — Заяви, че има съобщение за капитан Сирил, но охраната го върна с предложение да се върне на сутринта. Той им каза, че е важно и че трябва да събудят капитана, но те не му повярваха и…

— И какво? — прекъсна я Макс. — Това се случва непрекъснато. Почти всеки пратеник смята, че светът ще рухне, ако веднага не предаде съобщението си. А дори капитаните на легиони понякога трябва да спят. Никой не иска да бъде този, който ще го вдигне от леглото.

Тави се намръщи.

— В мирно време — каза той тихо, — но сега е война, Макс. Капитанът се нуждае от всяка информация, която може да получи, и без това вече сме практически слепи. Сирил заповяда незабавно да му водят всеки пратеник.

Тави свъси вежди и погледна Макс:

— Въпросът е защо не спазват тази заповед?

— Това не е всичко — каза Кайтай, — когато пратеникът напусна, охраната го последва и…

— Какво? — избухна Макс и мислите му се понесоха. — Макс, който днес дежури на портата?