Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Дървените кейове и стоянки се разпрострели на стотици ярда от двете страни на първоначалните граници на града и по двата бряга на реката.
Пристанището беше убежище за лодки и кораби, които редовно стоварваха на брега голям брой моряци, което неизбежно означаваше появата на нелегален бизнес и пороци. Питейни заведения, игрални зали и къщи за удоволствия бяха разпръснати както около пристанището, така и на закотвени за постоянно баржи.
Осветлението тук беше недостатъчно, отчасти заради това, че никой не искаше да се забърква с огнена магия при толкова стара дървесина наоколо, отчасти и защото тъмнината съответстваше на сенчестия характер на местния бизнес.
Тави скочи от коня и закрепи юздите към най-близкия дървен стълб.
— Познавайки Ерен, къде трябва да го търся?
— Това хлапе винаги обичаше да планира напред — каза Макс. — Не закъсняваше за лекции. Отделяше време за зубрене.
Тави кимна.
— Той предварително е подготвил място, ако му се наложи да се бие или да избяга. Да отвлече вниманието на хората, за да не забележат как той се изплъзва.
Тави кимна в посока към големите просторни складове, построени точно под извисяващите се камъни на Елинарх.
— Складовете.
И тримата се придвижваха в бързо темпо и макар от усилието кракът на Тави да го болеше, все пак издържаше тежестта му доста лесно. Първият склад беше отворен и осветен, тъй като група колари от легиона разтоварваха количките с продукти, поръчани от подтрибун по снабдяването, и после потеглиха обратно.
Харад, старшият подтрибун по снабдяването, млад човек от Родос с воднисти очи, вдигна поглед от счетоводната книга и навъсено погледна към Тави.
— Сципио? Къде ти е фургона?
— На път — отговори Тави, забавяйки крачка. — Днес виждал ли си някой от Осмо копие на Ерасмус?
— Току-що притичаха, преди не повече от пет минути, преследваха някакъв крадец — отвърна той, сгъвайки палеца си. — Но аз мислех, че дежурят на портата, а не в нощния патрул.
— И Ерасмус така мислеше — импровизира Тави. — На портите няма никой.
Харад кимна с глава и провери листа си.
— Ето. Бинтове. Изпратил съм ги на Ерасмус, след като нашиба няколко като тези.
Макс измърмори под нос:
— Как мислиш, дали има ковчези?
— Да вървим — каза Тави и отново ускори крачка.
Те намериха тяло в сянката на петия склад, а сърцето на Тави бясно заблъска, когато се вгледа в тъмното към мъртвото тяло.
— Това не е…
— Не — отговори Кайтай, — легионер. По-възрастен е от Ерен и е с брада.
Тя се наведе и небрежно обърна трупа. Стоманата за миг проблесна под светлината.
— Нож в гърлото. Добро хвърляне.
— Шшшш — каза Тави и вдигна ръка. Те замръзнаха за миг. Ленивата река шептеше под тях. Дървените кейове скърцаха и стенеха. Тави чу няколко души да спорят, съдейки по резките, напрегнати гласове. След това последва тежък удар.
Тави изтегли меча си колкото може по-тихо и кимна на Макс. Двамата тръгнаха покрай пътечката с бърза, прокрадваща се стъпка. Успяха да се промъкнат зад седем легионери.
Един държеше лампа, други двама разговаряха, а останалите стояха в широк полукръг около очукан дървен хангар, висок и широк около пет фута и дълбок — десет. Един от хората притискаше ранената си ръка към тялото, имаше направена от шал превръзка.
Макс присви очи и приклекна, но Тави вдигна ръка и мълчаливо му указа да спре. С втори жест показа, че Макс трябва да го последва. После Тави смело влезе в слабата светлина на лампата.
— Да ви отнесат враните, момчета, знаете ли изобщо какво правите? — заповедно попита той.
Легионерите се обърнаха към него. Двамата спорещи мъже замръзнаха, а на лицата им се изписа чувство за вина. Тави ги позна, въпреки че не ги знаеше по имена, с изключение на ранения.
Това беше Нонус, легионерът, с когото Тави имаше проблеми през първия си ден в лагера. Неговият спътник Бортус стоеше до него.
Въпреки че никой не го коментира, Тави подозираше, че с помощта на Макс Валиар Маркус беше взел решение да ги прехвърли в центурията на Ерасмус — по-малка по размер центурия в неговата кохорта, което без съмнение не ги радваше особено.