Кралят на казиното

— Прочетох това — размаха една папка с книжа заместник главният прокурор. — Дори ако само една десета от него е истина, то Лариса Ивановна не е вицепремиер, ами… Дори нямам думи да го кажа! Всичките му там Алик, Тофик, Монголеца, взети заедно, не могат да се мерят с нея! Това е някакъв вампир, нечиста сила!

— И въпреки това — вицепремиер.

— Смятам да ида при главния с всички тия доказателства.

— Няма смисъл. Книжата са хартия, а хартията гори.

— Но за какъв дявол да чакаме?!

— Те сами ще се изядат един-друг. И то в най-скоро време. А ако отнесеш материалите от следствието на главния, той, естествено, ще докладва на премиера. А премиерът ще хукне при кого? Точно така — при президента. А сега се постави на мястото на президента. И на премиера. Премиерът е дал препоръка, президентът е подписал указ за назначаването на госпожа Стрелникова. И се получава страхотен гаф! Ще се отърват тихомълком от Лариса Ивановна, като я изпратят за извънреден и пълномощен посланик в някоя забутана държавица. И — край на представлението. И това няма да е прецедент. Обикновено бившите премиери отиват някъде посланици. А щом като сме решили да я сгащим, ще трябва да я разобличим с неопровержими факти. Или позор, или бесило. Горя от нетърпение да дочакам този момент.

— Павлов няма ли да подхване двойна игра?

— Възможно е. Има толкова пари по швейцарски банки, че нищо чудно да потърси канали за бягство в чужбина. Но ще му бъде много трудно. Виза по никой начин няма да получи. Така че му остават тайните канали. Кой може да му ги осигури? Мисля, че ще се намерят много благодетели, особено ако заплащането е добро. И тук обаче има проблеми. Охраната му се състои от хора на генерал Самсонов. Имат най-строга заповед, дори могат да използват оръжие.

— Какви са плановете на Николай Василиевич по отношение на Павлов?

— Казва, че каквото си е надробил, това ще сърба.

— С други думи, той смята чрез подкупени служители да въвежда ред из бардаците на Монголеца?

— Общо взето, това е планът.

— Много кръв ще се пролее, ще има маса жертви.

— Лично на мен не ми е жал нито за едните, нито за другите. Колкото повече се изпотрепят, толкова по-добре.

— Ами Божията заповед? „Не съди, за да не бъдеш съден…“

— Знаеш ли, Костя, много съм разочарован от всички тези Божии заповеди. Къде го тоя Господ, а? Накъде гледа? Хората се убиват един друг, грабят, изнасилват, а ние все на Бога се уповаваме!

— Даа — проточи Меркулов. — Сега вече разбирам, че си озверял от тия бумаги… Кога за последен път си излизал в отпуска?

— За да си отпочина както трябва — отдавна не съм излизал. Случвало се е за ден-два, не повече. Виж, миналата есен извадих късмет — цяла седмица бях свободен, когато ходих във вестника…