Кралят на казиното

— Тя! Тая вещица затри моя Андрюша!

— Клава — укорително се обади Андрей Зосимович.

— Подмами го, омота го в мрежите си, а той, глупчото, й повярва! Че те живееха като мъж и жена! Спяха в едно легло! Нали Люда всичко ми разказа!

— Коя Люда? — бързо попита Турецки.

— Людмила Василиевна, майката на оная вещица. А после взел да прескача там и Валерка. С двама мъже спеше тая вещица! Вицепремиер, член на правителството… Прости ми, Господи, мръсница, а не член!

— Престани, Клава! — този път по-строго се обади Андрей Зосимович.

— Извинете, но къде са се срещали, така да се каже?

— На вилата.

— На вилата при Людмила Василиевна? — уточни Турецки.

— Да, при Люда.

— А Валерка сигурно е Валерий Степанович Саргачов?

— Той — сви устни Клавдия Владимировна. — Идете, ако искате, при Людмила Василиевна, може да ви разкаже още неща!

— Стига да ми кажете адреса на вилата им, непременно ще отида.

— Гара „Трудова“, по Савеловската линия, улица „Горска“, а там като попитате — всеки ще ви каже коя е вилата на генерал Стрелников.

— А Людмила Василиевна не ви ли каза нещо по-интересно за дъщеря си? Вие двете очевидно сте приятелки?

— От колко години вече дружим… Много са, не мога да ви кажа!

— Значи при това положение сигурно сте говорили и за децата си, нали?

— Да, навремето. Дори се готвехме да се сватосваме. Андрюша се влюби сериозно, но оная взе, че развъртя опашка като разгонена кучка! И после се омъжи тайно за някакъв учен. Ама не живяха много. После пък доведе някакъв си Анатолий. Писател или кореспондент — нещо такова. Иначе представителен мъж, възпитан, винаги ще донесе на Людмила Василиевна цветя, бонбони. Ох, ама какъв писател е той?! Лариска явно е забравила чия дъщеря е тя и чия съпруга е майка й! А пък Люда веднага подуши какъв е тоя Анатолий!

— И какъв?

— А вие не сте ли разбрали?

— Не само че съм разбрал, но зная трите имена и чина на този човек, за мен обаче, Клавдия Владимировна, е важно да чуя същото и от други.

— И очите не съм му виждала на тоя Анатолий, така че по-добре да питате Людочка за него.

— Разбира се, ще отида и ще поговоря с Людмила Василиевна, но не съм сигурен, че ще ми съобщи нещо сериозно. Все пак Лариса Ивановна е нейна дъщеря.

— Така си е — след като се позамисли, отговори Клавдия Владимировна. — Нищо няма да ви каже Люда. Бои се от своята Лариска. Щом като и генералът не можа да излезе наглава с дъщеря си, какво остава за една стара жена? Голям чешит е нашата Лариса Ивановна — необуздана, упорита, с такъв характер, че… Опазил те Господ!

— Вие знаехте ли, че синът ви е заможен?

— Каза ми, че има вила с басейн, апартамент, милиони…

— И не се ли поинтересувахте откъде толкова бързо е придобил всичко това?

— Как да не съм, интересувах се. Каза ми, че работи в някаква съвместна фирма, занимава се с бизнес. Пък и напоследък се нароиха толкова много богаташи, така че не придадох на това особено значение. Е, казах му, че такива като него ги убиват. Пуснеш телевизора и като слушаш и гледаш — изправя ти се косата. Тоя го убили, оня го заклали…