Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Някак си по средата на това ужасно преживяване забелязах нещо странно. Трябваше ми известно време, както можеш да си представиш, но откакто бях започнал да разказвам запомненото от книгата на Нисес, ме бяха оставили на спокойствие — един от мълчаливите слуги дори ми подаде чаша вода, за да мога да говоря по-ясно. Докато дърдорех и отговарях на всеки въпрос на Приратес ревностно като дете на първата си свята манса, забелязах нещо смущаващо в начина, по който се движеше светлината. Отначало, нали бях уморен и всичко ме болеше, бях убеден, че Приратес някак си е съумял да накара слънцето да се затъркаля обратно по следите си, защото светлината, която трябваше да минава от изток на запад през кървавите прозорци, вместо това се плъзгаше в обратна посока. Замислих се над това — в такива случаи е добре да имаш нещо друго, за което да мислиш освен за ставащото с теб — и най-после разбрах, че в края на краищата законите на небето не са отменени. По-скоро това беше самата кула, или поне най-горната й част, където бяхме — тя се въртеше бавно по посока на часовниковата стрелка — малко по-бързо от самото слънце, но все пак толкова бавно, че отвън никой не би забелязал това, нали етажите на кулата са съвсем еднакви.

Значи затова каменните стени бяха голи! Дори измъчван до крайност от болка и ужас, се зачудих какви ли огромни колела би трябвало да се движат безшумно зад стените или под краката ми. Такива неща навремето ми доставяха особена радост — в младежките си години прекарвах много часове в изучаване на механичните закони на въртящото се кълбо и небесата. И, боговете да са ми на помощ, беше облекчение да мисля за нещо извън причиняваното на мен и онова, което аз на свой ред причинявах на събратята си.

Огледах кръглата стая, без да спирам да дърдоря, и видях едва забележимите знаци, гравирани върху червеното стъкло на прозорците, и как тези знаци, отразяващи се като тънки линии от по-тъмночервено, пресичат странните символи, начертани навсякъде по вътрешните стени на кулата. Не можах да измисля друго обяснение освен това, че Приратес е превърнал върха на кулата на Хйелдин в нещо като огромен часовник, някакъв уред за задържане на времето, уред с фантастични размери и сложност. Мислех и премислях, но и до ден-днешен не съм измислил нищо друго, което би се връзвало по-добре с фактите. Предполагам, че черната магия, с която бе започнал да се занимава Приратес, бе направила пясъчните и слънчевите часовници безпомощно неточни.