Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
— Тук съм. Тук! — Тя се изправи и започна да маха с ръка.
Той се спря, видя къде е и бавно смени посоката, разбутвайки клони встрани.
Тя вдигна пухкавото мече и хукна към него. Извика:
— Аз съм тук!
Яркозеленият листак встрани се разтвори и се появи полицаят, почиствайки праха и листата от униформата си.
— Том! — извика тя и сърцето й се сви.
— Ей, госпожице, как си дошла дотук, без да се омърляш? — Той махна листо от косата си и после смачка нещо на челото си. — Комар. — Огледа дланта си.
Оклюмала, Сара го зяпаше.
— Знаеш, че не трябваше да идваш толкова далече. Можеш да ми струпаш сума неприятности. Трябва да стоиш близо до къщата. Както и да е, стига толкова приказки. Майка ти иска веднага да отидеш при нея. Казва, че имаш час при лекарката.
— Не мога да дойда точно сега. — Тя хвърли поглед към гората. Той си тръгва! Ами да. Полицаят го уплаши.
— Е, не знам — търпеливо рече Том. — Майка ти ме помоли да те намеря.
— Не сега, моля те, а? Само още половин час? — Беше готова да се разплаче.
— Имаш много симпатично приятелче. Как се казва?
— Чътни.
— Хайде сега двамата с Чътни да отидете у дома, а после ти ще се върнеш тук с мене и аз ще те пазя, а? Какво ще кажеш?
Когато тя не отговори, полицаят рече:
— Майка ти ще ми се сърди, ако не те заведа още сега. Нали не искаш тя да ми се кара?
Това бе вярно. Ако тя не отидеше сега, ако пропуснеше часа при доктор Паркър, майка й щеше да се разфучи на полицая. Сара не можеше да понесе мисълта, че някой се ядосва заради нея. Хората те мразят, когато ги вбесиш и после ти се присмиват.
Тя се огледа наоколо още веднъж. Слънчевия човек си бе отишъл. Бе побягнал и сега бе далече.
— Защо изглеждаш толкова тъжна, малка госпожице?
— Не съм тъжна. — Сара закрачи през тревата. — Мини оттук. По-лесно е. — Тя го поведе през високата трева към ивицата земя край пасището и се насочи към къщата, сигурна, че тя и Слънчевия човек никога няма да се срещнат.
Специално за „Реджистър“: Един първокурсник от гимназията на Ню Лебънън е обвинен в убийствата на двете студентки от Одънския университет, съобщиха днес полицейски служители.
Петнайсетгодишният младеж, чиято самоличност се пази в тайна заради възрастта му, бе задържан от градски и окръжни полицаи в дома на неговите родители вчера следобед.
„Той напълно отговаря на характеристиката, по която работехме — заяви шерифът на Ню Лебънън Стив Рибън. — Той имаше колекция от непристойни фотографии и рисунки на момичета от гимназията. По всяка вероятност е планирал цяла серия от нападения.“
Шериф Рибън добави, че властите допускат възможността младежът да е замесен в миналогодишното убийство на друга студентка от Одън, Сузан Биаготи.
„Тогава — каза той, — изглеждаше, че момичето е убито при обир. Но при сегашния ни поглед върху нещата, това може да е било първото от тази серия убийства.“
Някои граждани посрещнаха новината за ареста с резервирано облекчение. „Разбира се, доволни сме, че е заловен — сподели домакиня от Ню Лебънън, която отказа да даде името си, — но изглежда има още доста въпроси. Сам ли е извършвал това? Могат ли децата ми спокойно вече да ходят на училище?“
Други не бяха толкова сдържани в своята реакция. „Отново можем да дишаме — каза един собственик на магазин, който също настоя да бъде анонимен. — Бизнесът ми съвсем замря през последните две седмици. Надявам се да го изпратят на електрическия стол.“
Според щатските закони един петнайсетгодишен може да бъде преследван съдебно за убийство като възрастен, но никой под осемнайсет години не може да бъде осъден на смърт. Ако съдебните заседатели намерят младежа за виновен в предумишлено убийство, присъдата му може да варира от трийсет и пет години до доживотен затвор и той би трябвало да излежи най-малко двайсет и пет години, преди да стане възможно да бъде пуснат условно на свобода.
Даян бе намерила карикатура за психиатри в едно списание и я изряза за доктор Паркър. Представляваше малка рибка, седнала на стол и хванала една книга. До нея лежеше огромна акула върху кушетка и малката рибка казваше на голямата: „О, не, съвсем нормално е да поискаш да изядеш своя психиатър“. Даян дълго разглеждаше карикатурата, без да я схване. Но изражението на акулата бе толкова комично, че тя избухна в смях.