Среднощният диамант [bg]

Ускорих крачка, все по-гневна и по-разстроена — гневна както на себе си, така и на Грант. И на калта. Тя ставаше все по-мека и по-мека с настъпването на пролетта. Внезапно, отчаяно ми се прииска да видя Аделейд. Тя беше единственият останал тук човек, когото все още обичах без усложнения. Знаех, че беше преживяла тревоги наскоро, но не бях опитала да разбера какви, защото имаше толкова много други неща, които се нуждаеха от вниманието ми. Бях се показала като немарлива приятелка и трябваше да поправя това. Щях да открия какво я натъжаваше, и щях да престана да страня от нея. Щях да й разкажа всичко. Тя щеше да е потресена, но освен това ме обичаше. И щеше да бъде облекчение най-накрая да…

— Мира?

Почти бях стигнала края на гората, когато някой се раздвижи пред мен. Посегнах за камата, а после разпознах гласа на Айана.

— Какво правиш тук? — попитах. Едва я виждах как надзърта зад мен.

— Аделейд с теб ли е?

Нещо в тона й накара кръвта ми да изстине:

— Не, защо да е?

— Тъкмо се отбих до стаята ви — да видя дали си се върнала всъщност. Ще ми се да ми беше казала колко рано ще си тръгнеш от галавечерята! Както и да е, нямаше я нито там, нито в някоя от баните.

Излязох на пътя:

— Е, сигурно е някъде там вътре. Не би си тръгнала… Не би ли? Аделейд никога повече не беше показала с нещо, че се измъква тайно, но нямах представа каква може да е истината. Това беше още един знак за провала ми като приятелка.

Айана ме вмъкна в спящата къща през една странична врата, която уж трябваше да пази, и аз й благодарих, че ми е спестила едно катерене по решетката за увивни растения. Изкачих се тихо и бързо по стълбите и отворих със замах вратата на спалнята си. Никаква Аделейд. Цялата паника, която бях изпитала заради Грант по-рано, сега се върна и се прехвърли върху нея. Студеният страх, че ще я загубя, ме накара да потреперя, докато припряно събличах мръсните си дрехи и се преобличах в нощница. Трябваше да претърся къщата. Не можеше да се е измъкнала тайно след галапразненството. Не можеше. Вероятно беше в кухнята. Всичко това беше просто едно голямо…