Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Ау... - жално възкликна Силвия и се изчерви. - Ау, дядооо... Ох!

- Именно - „ох". И сега ще има още повече „ох". Защо се опитваш да правиш сложни неша, с които са подготвени да оперират единствено командорите или аз самият. Още не си учила системните групи, нали?

Самичка си ровила из трактатите, запомнила си една-две фундаментални формули, ала къде са ти частните случаи, скъпа? Наложило ти се е да правиш самостоятелни изводи. Леле, леле. Ако не друго, поне за въпиющото ти невежество следва да ти въздам според заслугите. Прав ли съм?

- Ъхъ - обречено се съгласи Силвия. - Дядо, махни тези драсканици...

Не мога да ги гледам... Срам ме е.

- Правилно, правилно - усмихна се старият вълшебник. -Само че няма да ги махна, а ще ги прибера - (Свитъците с пукот изчезнаха) - там, където прибирам другите ти дивотии. Някой ден ще ти ги дам, хем да не си вириш носа, хем да се посмееш на лудите си младини... Само че сега не ми се прави на хрисимо момиченце. Ще си получиш заслуженото, така че не се мотай, а сваляй панталона. И нека данката гледа. За твоя полза. Ти и без това няма да я оставиш жива, бъркам ли?

- Не, дядо, не бъркаш. - Силвия се зае да разкопчава панталона. - Пък и за какво да я пазя? И без това щеше да пукне под Пороя. И другите с нея също.

- Това, че домъкна насам целия онзи зверилник - рече магът, вадейки сноп пръчки от ръкава си, - е даже забавно, като се замисля. В твоя улов има интересни екземпляри, а един от тях ми е стар познайник. Сега се казва Кицум. Ценни неща ще понаучим и от другите двама Сиви наемници. Например, откъде Братството е узнало за мисията на Онфим. Нали, скъпа?

- Точно така, дядо - гордо потвърди Силвия.

При все че предстоеше пердах, дядото и внучката си приказваха съвсем мирно, подготвяйки се за процедурата.

„Те изобщо не се притесняват от мен! - с хладен ужас помисли Ахата. -Говорят си такива неща открито... Наистина няма да изляза жива от тук. Велики лес, нека поне да ме убият бързо. Изверги!"

Силвия тъкмо лягаше на пейката с дупето нагоре.

- Стига си се въртяла като Дану на маждрак - скастри я дядото, придирчиво избирайки пръчка.

- Ама тука точно под корема някакъв чеп...

- Ами натикай го обратно в дървото, заклинанията не носят лихва, че да си ги стискаш... Нали можеш? - иронично запита той.

- Ъхъ...

- Щом е „ъхъ", трай си и не бърбори. Ще си броиш. За днес викам да са двайсет на голо...

- Ууу! - завайка се момичето. -Двайсе! Цял месец няма да мога да си сядам да дупето!

- Тъкмо ще имаш повод да позубкаш учебниците за маголечение - отсече магът, вдигна пръчката и изведнъж се сети за нещо. - Данке! Как се казваш?

- Ахата - с усилие произнесе тя. Магът се намръщи кисело.

- Прякорите ги остави за твоя приятел, така наречения Кицум, и за останалите. Истинското ти име е... - той щракна с пръсти. - Ааа... Хм, Сеамни Оектакан, да. Прощавай за грубия акцент.