Диамантен меч, дървен меч [bg]

С една дума повелителят на света бе зает до гуша и най-усърдно се ровеше в цялата тази камара като торен бръмбар. И, естествено, не предизвиква никакви подозрения, убивайки си времето в очакване Хеон и сие да намерят начин да пратят по-подробни вести.

Императорът подпря лакът на писалището и притисна с пръсти слепоочието си. С другата ръка взе от купчината свитъци един и се втренчи в него, без да гледа какво е написано там. Продължаваше да е погълнат от мислите си.

„Бащата е мъдър човек, похвално находчив мъж. И смел.

Не всеки от тарторите на Сивите би се решил да посегне на вълшебник.

И не само да посегне, ами дори да го натика в тайна тъмница, където навярно вече го е окачил на куките за мъчения в килията за разпити. Как ли Хеон възнамерява да обезсили магическите способности на пленника си? Методиката му може да се окаже много полезна..."

За миг пред очите му се появи незабравимата картина от килерите със спомените - хъркащото кученце с пречупени лапи чки, безмилостно разпънато върху жертвеника. Императорът присви очи и видението се промени: върху олтара бе Сежес, скъпата рокля - разкъсана, нажежените клещи се доближават към белите стегнати гърди...

„Не! Ох, не, не!... - с усилие той прогони картината от съзнанието си. - Не. Аз няма да ги изтезавам без нужда... Даже нея, кучката, макар да го заслужава. Изроди са, даже и мен превърнаха в изрод... почти... Да можех да река молитва, ала нямам вяра в сърцето си нито към боговете, Стари, Млади и Нови, нито към Спасителя. Няма ги в този свят, напуснали са го .

Отишли са отвъд небесните сфери, оставяйки земята в ръцете на онези, които владеят магията. Случайни ръце, мръсни ръце. Къде сте гледали, богове, когато сте раздавали дарбите си!?"

Императорът докосна черния камък на пръстена си.

„Не, повече няма да чакам. Нападението е най-добрата защита. Нека Дъгата почне първа, нека сама ми даде повод да потърся Бащата от Братството."

Сежес откликна веднага. Винаги реагираше бързо на заклинанието за повикване. По всяко време - и денем, и в късна доба. Всеки път изричаше едно и също с неизменния си мек глас:

- Слушам волята на повелителя. Какво желае моят господар?

- Желае да научи докъде е стигнало разследването на покушенията. Трябва да дам необходимите заповеди на изпросените от вас легиони.

- О, да, разбира се...

Тонът на вълшебницата привидно стана угрижен и по-различен от обичайния.

„Или само така ми се струва?"

- Повелителят желае ли да ме види? -учтиво, строго

- Стига да не създам неудобства на Дъгата-Закрилница според етикета отвърна Императорът.

- Службата ни към държавата никога не е неудобство - мигновено отвърна Сежес, също според традицията. - Моля за аудиенция, Ваше императорско величество. Мога да дойда на мига, ако позволите.

- Позволявам.

Сежес не уточни къде да търси Императора. Докато край него се навъртаха магостражите, върхушката на Седмоцветието знаеше във всеки един час от денонощието къде се намира държавният глава.