Републиката на крадците [bg]

— Там горе — посочи Никорос високите балкони с лъскави месингови парапети — се намират запазените места. Един балкон е за най-големия синдикат от онези, за които работя. Друг — за писарите и адвокатите; те плащат на странноприемницата такса, за да остават близо до търговската дейност. А има и балкон за срещите на Дълбоки корени.

Джийн усети вперените в него няколко чифта очи и макар че гледащите махаха с ръка на Никорос или му кимаха, беше очевидно, че двамата Джентълмени копелета привличат любопитството просто защото вървят заедно с него. Джийн вътрешно въздъхна и си помисли, че може би щеше да е по-умно да влязат през някоя задна врата, но жребият беше хвърлен. Дори досега Сабета да не беше научила, че двамата се мотаят по улиците на Картейн, трудно можеха да си представят, че поне един от присъстващите тук не работи за нея и не чака тяхното пристигане.

Зад добре уредения бар в далечната част на помещението стоеше тънък като върлина висок, чернокож мъж, облечен с по-скъп вариант на келнерската униформа под широка бяла вратовръзка и кожена престилка. В мига, когато съзря Никорос, той остави счетоводната книга, която преглеждаше, и прекоси стаята, като внимаваше да не се блъсне в някой келнер.

— Добре дошли, господа, във „Всичко при Джостен“, в инклузивната зала! — каза той и отправи дълбок поклон към Локи и Джийн. — Аз съм Усърдния Джостен, съдържател на заведението. Очакваме ви. С какво бих могъл да облекча живота ви?

— Готов съм да извърша публично убийство за чаша кафе — каза Джийн.

— Дошли сте в единственото място в Картейн, където кафето си струва човешки жертви. Имаме няколко забележителни смески, от ароматното сирести до гъстото…

— Предпочитам кафе, за което да не мисля.

— То е най-доброто. — Джостен щракна с пръсти и един от келнерите, които бяха наблизо, се забърза. — Сега… Стаите ви са в западното крило, на втория етаж. Два съединени апартамента, а вещите ви ще…

— Добре, добре! — прекъсна го Локи. — Извинете, но ще трябва да изчакате един миг.

Той хвана Джийн и Никорос за реверите и ги замъкна в един празен ъгъл.

— Този съдържател… — прошепна Локи. — До каква степен може да му се доверим, Никорос?

— Той е с Дълбоки корени, откакто на това място имаше само три тухли и няколко дупки за колове в калта. Богове на небето, Лазари — може да му се вярва колкото и на мене.

— Защо мислиш, че ти имаме доверие?

— Ами аз… Аз…

— Поеми си дъх, пошегувах се. — Локи потупа Никорос по гърба и се усмихна. — Ако грешиш, разбира се, ще ни се разкаже шибаната игра. Джостен! Скъпи ми приятелю! Добре, прати боклуците ни в апартаментите. Сигурен съм, че ще са съвършени, с точно толкова стени и тавани, колкото е необходимо. По-късно ще ги преброя. Знаеш ли защо сме тук?