За честта на крадеца [bg]

Сърцето ми сякаш пропусна удар, но не му обърнах внимание.

— А Недостижимите? — попитах, макар че вече знаех.

— Очистили ги. И тях, и всеки друг в Десетте мъдреци — слуги, чираци, занаятчии. Всички. За една нощ. Императорът наредил да обградят квартала, пратил вътре войски и когато си свършили работата, те опожарили всичко. Оттогава е строен наново незнайно колко пъти и името все се променяло по малко. Но в началото Десетте пътя е бил Десетте мъдреци. И там са погребани тайни.

— Като дневника на Йоклаудия.

— Да, като дневника на Йоклаудия. — Саможивата кимна. — Предполага се, че нейният е най-пълен, но в квартала още има бележки, откъси от други дневници, древни руни и кръгове на силата. А аз искам да намеря всичко. Затова ми е нужен кварталът.

Гледах я и се опитвах да проумея какво всъщност ми казва. Ако беше вярно, значи Ангелите не бяха благословили преражданията на Стефан Дорминикос. Значи всички основания той да заема Безсмъртния трон — избраник на Ангелите, посредник между тях и човечеството, свещените им напътствия за неговата власт — се оказваха измислица, измама, шибано мошеничество

Целият свят започваше да се размества, което никак не ми допадаше.

— Как? — избълвах в търсене за какво да се хвана. — Как би могъл някой да извърти целия този номер? Религията, култовете, искрената вяра. Невъзможно е!

— Възможно е, разбира се — отсече тя и очите й блеснаха. — Ти как пускаш слух на улицата? Разказваш на неколцина подходящи историйката, която искаш да плъзне, пробутваш им подбуди да я разпространят и си стоиш настрана. Ако свършиш работата както трябва, слухът придобива собствен живот. Виж какво направих с Нико и Келс в Десетте пътя, а това е дреболия. А сега помисли какво може да направи един император, особено ако е имал години да се подготви. Може да заложи основите на култ, да отгледа тълпа фанатици, да надъха чиновниците, за да чакат завръщането му. Недостижимите на Стефан не са измислили Цикъла за една нощ, а той не е умрял в мига, когато са извършили магията. Имал е време за кроежи и за начален тласък, погрижил се е да бъде прероден в империя, която вече е вярвала, че ще се завърне. А когато наистина се завърнал… — Саможивата разпери ръце. — Всичко се потвърдило. Най-трудно за Стефан било да помете Първото регентство, след като те решили, че нямат желание да му предадат властта. В края на краищата нужно било само да оправдае очакванията, които сам вдъхнал.