За честта на крадеца [bg]

— Ще ги използва — казах аз.

Не познавах Сянката добре, но бях чул достатъчно по време на разговора му с Келс. Не би пропилял шанс да се постави наравно с императора.

— Готов е да заличи Десетте пътя, за да се домогне до дневника — продължих, — а после… ще започне нов Безкраен цикъл. Своя.

— И вместо един безсмъртен император ще си имаме двама. Един за баламите и един за сродниците.

— Той не е като тебе… — подхвърлих.

Очите й се присвиха.

— Какво намекваш?

— А ти какво си мислиш, че намеквам, да му се не види?! Казваш ми, че искаш дневника на Недостижима отпреди векове, в който имало тайни за прераждането, а после ще преровиш Десетте пътя, за да намериш каквото още има там. Дори ако не искаш да бъдеш Тъмна кралица, много си се настървила да научиш как не се умира.

Тя скочи от креслото толкова стремително, че от амулетите по роклята й се разнесе многогласен звън.

— Това ли си мислиш? Че искам да разпръсна душата си, за да се връщам отново и отново към живота? Че искам цяла вечност да бъда частица от самата себе си?

— А какво друго? — Упорствах нарочно. — Има ли смисъл да намериш дневника и да завладееш Десетте пътя, ако няма да ги използваш? Ако няма самата ти да се прераждаш?

— Да знаеш нещо не означава да го използваш по същия начин! — изкрещя Саможивата. — Магията може да има и обратна сила!

Опулих се, докато осмислях какво бе изтървала неволно.

— Гадост!

Саможивата изрита масичката и тя се килна с грохот на пода. Мраморният плот се разтроши и парчетата се разпиляха. Железния веднага отвори вратата и надникна. Саможивата го отпъди с жест.

— Не исках така да подхвана този разговор с тебе — призна тя. — Не и докато не разбера какво мислиш.

— Значи е заради императора, така ли? — попитах. — Не заради тебе или Сянката, не заради сродниците… а заради него. Искаш да свалиш от власт шибания император!

— Не. — Саможивата поклати тъжно глава. — Да вдигнеш бунт е лесно. Правено е толкова пъти, че не мога да ги преброя. Искам да го убия. Веднъж завинаги. Искам да разбера как първите Недостижими са го направили безсмъртен, за да премахна магията.

— Ти си луда.

— Тъкмо обратното — императорът е луд. И трите въплъщения на Стефан Дорминикос — Маркино, Теодой и Лусиен — полудяват бавно.

— Че това не е новина — възразих аз. — Всеизвестно е, че и на тримата започва да им хлопа дъската, докато остаряват. Открай време е така. Затова следващото въплъщение или някой регент са готови да поемат властта, щом седящият на трона навърши петдесет.