За честта на крадеца [bg]

— Ако Нико, Келс и Сянката си мислят, че напирам да завладея цяла Идрека, ще се помъчат да ме възпрат извън онзи квартал. Никой от тях всъщност не иска да е господар на Десетте пътя, затова ще се махнат оттам и ще се стараят да ми пречат извън него. Значи кварталът ще бъде покорен още по-лесно. — В очите й заигра мрачен блясък. — И ако войната не се разпростре извън квартала, накрая империята също ще изтегли войските си. Е, след като се наситят да трошат и рушат. — Прихна отново и плесна с ръце. — О, колко е прекрасно! Би трябвало да ти плащам, за да им пробутваш такива истории!

Седях вдървено и изобщо не се чувствах толкова умен, колкото допреди малко.

— Значи всичко е било заради Десетте пътя? Подмамването, слуховете, насъскването на Нико и Келс да се хванат за гушите… дори въвличането на империята… Само за да станеш господарка на Десетте пътя? Значи не искаш да бъдеш Тъмна кралица?

— Не, по дяволите! — отсече Саможивата. — Имам си достатъчно главоболия и без някой друг да става Тъмен крал, камо ли пък самата аз. Искам квартала.

Зададох натрапващия се въпрос, който тя очакваше.

— Защо?

— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?

„Не…“

— Да.

— Предположих, че би искал. — Саможивата се наведе напред и се усмихна. — Защото невинаги са го наричали Десетте пътя. В отдавна отминали времена името му е било Десетте мъдреци.

Открих, че съм сдъвкал и глътнал ахрамито, без да забележа. Лапнах още едно.

— Колко отдавна? — попитах със зараждащо се лошо предчувствие.

— Ами по времето, когато Стефан Дорминикос седнал на императорския трон и преди началото на Безкрайния цикъл.

— А защото кварталът е бил наричан Десетте мъдреци?

— Струва ми се, че вече подозираш защо е било така — подхвърли Саможивата. Замълчах си и тя сви рамене. — Наричали са го така заради хората, на които го дал Стефан Дорминикос

неговите Недостижими, точно десет на брой. За да могат да се занимават там с проучванията си по негова заръка, без никой да им пречи.

— И една от Недостижимите е била Йоклаудия Неф — казах аз.

Саможивата кимна.

— Да, Йоклаудия също. Същата, която водела дневник, за да се опази, само дето нямала голяма полза от това.

— За да се опази ли? От какво е трябвало да се пази, щом е работела за императора?

— А от какво трябва да се пази всеки, който работи за човек с огромна власт?

— От властника.

— Именно. Императорът ги настанил в квартала да се занимават не с официалната имперска магия, а с магията на душите. За да го направят безсмъртен. — Вторачи се в очите ми.

— Ангелите не са избирали Стефан Дорминикос да им служи като Нетленния император. Той сам се е избрал. Поискал от Недостижимите да го направят безсмъртен, но те не успели. По незнайни причини превъплъщенията били най-доброто, което могли да измислят. Затова разделили душата му на три части и някак постигнали редуването на тези парчета в неспирен цикъл. Ето как Стефан Дорминикос Първородния се превърнал в Маркино, Теодой и Лусиен. Ангелите нямали нищо общо с това.