Парижка вендета [bg]

Сам изглеждаше нервен и неспокоен, докато му представяше жената и обясняваше коя е тя.

— В голяма каша сте се забъркали — каза Торвалдсен, след като изслуша объркания му разказ.

— Нямахме голям избор — отвърна Меган Морисън.

— Ашби още ли е вътре? — попита той и посочи хотела.

— Да, освен ако не се е измъкнал през задния вход — каза Сам.

Какво ли е намислил онзи интригант, запита се Торвалдсен, докато оглеждаше внушителната фасада на „Четири сезона“.

— Хенрик, аз се качих на върха на кулата веднага след като Ашби си тръгна — добави Сам. — Онзи самолет трябваше да убие членовете на клуба, нали?

— Точно така — кимна Торвалдсен. — А ти какво търсеше там?

— Теб. Исках да ти помогна.

Торвалдсен отново си помисли за Кай. Ако беше останал жив, синът му щеше да бъде горе-долу на възрастта на Сам. Много неща у младия американец му напомняха за сина му. Вероятно затова го харесваше. Заместител на обичта и всички останали психологически глупости, на които допреди две години не беше обръщал внимание. Но сега беше различно. В плътния облак на горчивината, която сякаш обвиваше всичките му мисли и чувства, все пак се долавяше тъничкото гласче на разума. И то му казваше да забави темпото, да се отдръпне настрана и да разсъждава. Обърна се към Сам и тихо каза:

— Дължим всичко на Котън. Именно той беше в кабината на самолета.

В очите на Сам се изписа смайване.

— Скоро ще разбереш, че той е изключително изобретателен човек, също като Стефани. — Торвалдсен замълча за миг. — Ти също… Ценя високо смелата ти постъпка.

Но сега не беше време за похвали.

— Спомена, че си във връзка със Стефани Нел, нали така?

Сам кимна.

— Познавате ли я? — изненадано го погледна Меган.

— Случвало се е да работим заедно — промърмори той.

— Тя е истинска кучка! — тръсна глава младата жена.

— Такава трябва да бъде.

— Не ми се искаше да й се обаждам — призна Сам.

— Допуснал си грешка. Тя трябва да знае за Ашби. Набери я. Аз също ще се включа в разговора.