Политичестки ред и политически упадък [bg]

Моделът на Сакс и други автори, според който най – богатите части на света се намират в умерените северни климатични зони, е съвременен модел, възникнал след Индустриалната революция. Според икономическата теория тропическите и субтропическите региони с богати аграрни общности би трябвало да имат предимство по отношение на индустриализацията благодарение на големите си запаси от работна ръка и капитали. Аджемоглу, Робинсън и Джонсън твърдят, че причината това да не се случи отново са институциите: богатите гъсто населени региони привличат европейски колонизатори, които поробват коренните населения и създават екстрактивни институции. Тези институции възпрепятстват развитието на по – отворени, конкурентни пазарни икономики, необходими за индустриалното развитие, а бедните, слабо заселени региони не са обременени от наследството на лоши институции, което позволява възникването на по – инклузивни институции.

Общото при всички тези аргументи е, че свързват произхода на политическите институции с икономически фактори, които включват, но не се ограничават до климатични и географски дадености. Макар Аджемоглу и Робинсън да критикуват географския детерминизъм на писатели като Сакс и Даймънд и изтъкват добрите институции като причина за развитие, те на свой ред все пак свързват произхода на институциите с климатичните и географските условия. Географията и производствените фактори са определящи при формирането на политически институции. Влиянието на климата и географията очевидно може да се промени с течение на времето в резултат на технологиите; така например търговията със захар на Карибите не би могла да получи развитие при отсъствието на трансатлантическо корабоплаване и става много по – слабо конкурентна с развитието на алтернативи на захарната тръстика като захарното цвекло. Въпреки това всички автори са единодушни, че икономически фактори като география, климат, болести, наличието на ресурси като работна ръка, благородни метали, нива на валежите и развитието на плантационно земеделие са решаващи за характера на институциите. Те изрично подчертават, че нематериалните фактори – идеи, идеология, култура или конкретните традиции на отделните колонизаторски общества – са много по – несъществени по отношение на политическото и икономическото развитие.