Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
От друга страна, моделът на Мамелюкската институция носи в себе си семената на собствената си гибел. Мамелюците завземат директно властта, вместо да останат представители на държавата. Липсва принципал, който да ги дисциплинира; всеки мамелюк се домогва да стане султан и прекарва времето си в конспирации да превземе властта. Династичният принцип отново взема надмощие сред върховното ръководство и скоро се разпространява по всички висшестоящи мамелюкски рангове, които се утвърждават като наследствен аристократичен елит. В същото време този елит не притежава гарантирани имуществени права и използва огромна част от енергията си в опити да намери начин да укрие доходите си от султана, за да ги прехвърли по наследство. При управлението на мамелюците бурджиският елит се разделя на възрастов принцип и по–младите мамелюци са привличани в патримониалните мрежи на по–възрастните. Обучението, което преди това е обвързвало младия мамелюк с държавата, сега бива изместено от откровено рентиерство от страна на фракции в рамките на елита, които използват принудителна сила за извличане на ресурси от цивилното население, както и помежду си. Мамелюкският елит до такава степен е ангажиран с тези вътрешни междуособици за власт, че по необходимост провежда изключително предпазлива външна политика. За техен късмет те не са изправени пред сериозни външни заплахи от времето на нашествието на Тамерлан в началото на XV в. до появата на османците и португалците в края на столетието. Но ресурсите им намаляват вследствие на обезлюдяването от чумните епидемии и срива на външната търговия. Липсата на външна заплаха не стимулира и модернизацията на армията. Така че поражението на мамелюците през 1517 г. от османците, които усъвършенстват институцията на военното робство и изграждат много по–силна държава, е неизбежно.
15. ФУНКЦИОНИРАНЕ И УПАДЪК НА ОСМАНСКАТА ДЪРЖАВА
Как османците централизират властта си, без европейските монарси да забележат ► Как османците усъвършенстват системата на военно робство ► Нестабилност на турската държава и нейната зависимост от непрекъсната външна експанзия ► Причини за упадъка на османската система ► Военното робство като задънена улица за развитието
Прочутият политически трактат на Николо Макиавели „Владетелят"[86] е написан през 1513 г. По това време Османската империя е на върха на своето могъщество, предстои да завладее Унгария и да предприеме първата си военна кампания срещу Виена, седалището на империята на Хабсбургите. В четвърта глава Макиавели прави следното наблюдение:
Примери за двата вида управление в наше време са Турция и Франция. Цялата турска монархия се управлява от един господар, пред когото всички останали са слуги. Неговото кралство е разделено на санджаци. Султанът назначава управители на тези санджаци и ги сменя, когато реши, докато френският крал е обкръжен от стара родова администрация, призната и обичана от поданиците; тази аристокрация има и наследствени привилегии, които кралят не може да отнеме, без да се изложи на опасност. Който проучи тези две държави, ще открие, че да се завладее турската държава е особено трудно, но веднъж завладяна, тя може много лесно да бъде запазена. И обратното: да се завладее френското кралство е по–лесно, но е много по–трудно да се задържи[87]
Макиавели долавя същността на османската държава: тя е много по – централизирана и управлявана неперсонално от Франция в началото на XVI в. и следователно е по – модерна. По–късно през XVI в. френските монарси ще се опитат да създадат подобен централизиран и административно унифициран режим, подкопавайки привилегиите на поземлената аристокрация. По примера на турския бей (управител), който управлява санджак, френският крал изпраща от Париж губернатори – предшественици на съвременните префекти – да управляват пряко кралството вместо местните патримониални елити. Използваните от османската държава институции са различни и се основават на кръвния данък и на военното робство. Но османците успяват да създадат изключително могъща и стабилна държава, която съперничи на всяка държава в Европа по това време, и управляват огромна империя, по–голяма от всяка, създадена от арабски халиф или султан. Османското общество наподобява тогавашната китайска династия Мин, доколкото съчетава силна централизирана държава с относително слаби и неорганизирани социални участници извън държавата. (То обаче се различава от Китай, тъй като политическата власт е ограничена от закона.) Институциите на османската държава са необикновена комбинация от модерно и патримониално и тя търпи упадък, когато патримониалните елементи вземат връх над модерните. Османците усъвършенстват системата на военно робство на мамелюците, но и те в края на краищата отстъпват пред естественото човешко желание на своите елити да предадат по наследство своя статус и ресурси на децата си.