Произход на политическия ред [bg]

От друга страна, моделът на Мамелюкската институция носи в себе си семената на собствената си гибел. Мамелюците завземат директно властта, вместо да останат представители на държавата. Липсва принципал, който да ги дисциплинира; всеки мамелюк се домогва да стане султан и прекарва времето си в конспирации да превземе властта. Династичният принцип отново взема надмощие сред върховното ръководство и скоро се разпространява по всички висшестоящи мамелюкски рангове, които се утвърждават като наследствен аристократичен елит. В същото време този елит не притежава гарантирани имуществени права и използва огромна част от енергията си в опити да намери начин да укрие доходите си от султана, за да ги прехвърли по наследство. При управлението на мамелюците бурджиският елит се разделя на възрастов принцип и по–младите мамелюци са привличани в патримониалните мрежи на по–възрастните. Обучението, което преди това е обвързвало младия мамелюк с държавата, сега бива изместено от откровено рентиерство от страна на фракции в рамките на елита, които използват принудителна сила за извличане на ресурси от цивилното население, както и помежду си. Мамелюкският елит до такава степен е ангажиран с тези вътрешни междуособици за власт, че по необходимост провежда изключително предпазлива външна политика. За техен късмет те не са изправени пред сериозни външни заплахи от времето на нашествието на Тамерлан в началото на XV в. до появата на османците и португалците в края на столетието. Но ресурсите им намаляват вследствие на обезлюдяването от чумните епидемии и срива на външната търговия. Липсата на външна заплаха не стимулира и модернизацията на армията. Така че поражението на мамелюците през 1517 г. от османците, които усъвършенстват институцията на военното робство и изграждат много по–силна държава, е неизбежно.