Кодът на Атлантида [bg]

В нишата имаше барабан и огъната палка. Лурдс веднага го разпозна като нтама, барабан с формата на пясъчен часовник. Поради уникалната си форма беше известен и като „прищипан“. Обикновено се изработваше от издълбано дърво.

Този тук беше керамичен. Подобно на другите нтами, имаше кожи от двете страни. Лурдс не знаеше дали са от коза или риба. Към обръчите им бяха привързани десетки гъвкави кожени върви.

При миналото си посещение в Западна Африка беше виждал как карат барабаните да „говорят“. Като поставяше инструмента под мишница и го стискаше, за да отпусне или да стегне кожените върви, барабанистът можеше да променя значително височината на тона.

Но никой от онези инструменти не беше от керамика.

— Може ли? — Лурдс протегна ръка към барабана.

— Много внимавай — каза Адебайо. — Керамиката се е показала здрава през годините, но си остава чуплива.

Както всички останали инструменти, помисли си Лурдс. Изобщо не проумяваше как са оцелели през хилядолетията. Но пък и осемте хиляди теракотени войници и коне, погребани с първия китайски император Кин Ши Хуан, бяха оцелели повече от две хиляди години.

Разбира се, те не бяха пътували никъде и някои от тях бяха счупени. Но бяха оцелели при революция, по време на която въстаниците проникнали в гробницата и откраднали бронзовите им оръжия.

Колкото и ненаучно да звучеше, за Лурдс единственото обяснение за оцеляването на тези инструменти беше божественото провидение.

Огледа керамичното тяло, като внимателно въртеше барабана в ръце и надничаше между кожените върви, за да намери надписите, които със сигурност бяха там.

Не остана разочарован. Щом ги видя, си спомни разказа на Адебайо за Удавената земя и божия гняв и косъмчетата на тила му настръхнаха.

Беше вярно. Всичко бе истина.