V. [bg]

Мондауген бе дошъл тук като участник в една програма за проучване на атмосферните радиосмущения: накратко сферики. През I Световна война някой си X. Баркхаузен236, прослушвайки телефонните съобщения между съюзническите сили, чувал поредица от понижаващи се тонове, които много наподобявали затихващите звуци на свирка с плъзгач. Всеки от тези „свирачи“ (както ги наричал Баркхаузен) бил с продължителност само около секунда и изглежда заемал диапазона на тъй наречените ниски или звукови честоти. Оказало се, че свирачът бил само първият от цяло семейство сферики, чиято класификация щяла да включва пощраквания, скърцане, пиукане, носови просвирвания и нещо подобно на птиче чуруликане, по-късно наречено утринен хор. Не било известно какво точно ги предизвиквало. Според някои, причината била в слънчевите петна, според други, в експлозиите на светкавиците; но всички били на мнение, че там някъде било съсредоточено земното магнитно поле, и съответно бил разработен план да бъдат записвани сфериките, приети на различни географски ширини. На Мондауген, който бе в долната част на списъка, се падна Югозападна Африка и му бе наредено да установи своето оборудване възможно най-близо до 28° южна ширина.

Първоначално той бе обезпокоен, че ще трябва да живее в бивша немска колония. Както повечето буйни младежи — и не малко сприхави старци, — мисълта за поражение му бе омразна. Но скоро Мондауген разбра, че много немци, които са били земевладелци преди войната, са останали и правителството на Кейп237 им е разрешило да запазят гражданството, собствеността и местните работници. И наистина, във фермата на Фопъл в северната част на областта, между планинската верига Карас и покрайнините на пустинята Калахари, на един ден път от възстановителната станция на Мондауген, се бе зародило някакво подобие на експатриантски светски живот. Откакто бе пристигнал Мондауген, почти всяка вечер необуздани празненства, игрива музика и весели момичета изпълваха в някакъв сякаш безкраен Fasching238 къщата на Фопъл в стил колониален барок. Но благополучието, което бе намерил в този затънтен край, изглежда скоро щеше да се изпари.