Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Крас присви очи.
— Предай на краля си, че червеният орляк също ще почете загиналите воини, включително стария ми другар.
Лицето на Гренда се озари.
— Това би означавало много за паметта му…
Драконът-магьосник се обърна към Ронин и Верееса.
— Вие ще се върнете при децата си, нали?
Магьосникът и елфата кимнаха утвърдително.
— Ще си починем тази нощ — отвърна Ронин — и после сигурно ще мога да ни пренеса до там… и да прекарам малко време с тях, преди да се върна в Даларан.
Червенокосият заклинател не поясни повече, но изражението му подсказа на Крас, че от него няма да научи нищо за плановете на защитения град.
— Животът и изборът си е ваш — каза той на двамата, но по-специално на Ронин. — Благодарен съм за помощта, която ни оказахте тук… и за приятелството ви.
— Винаги можеш да разчиташ на това — отвърна Верееса.
Крас се концентрира за едно последно заклинание.
— И като ваш приятел, позволете ми…
Магьосникът и елфата изчезнаха.
— Те са у дома при децата си — отвърна драконът-магьосник на слисаното изражение на Гренда. — Може и да успея да изпратя някои от воините ти по същия начин, само малко да си почина…
Но джуджетата поклатиха глави. Със загрижена усмивка Гренда отвърна:
— Не зная за теб, велики, но нашият земен народ предпочита твърда земя под краката си!
Крас се усмихна.
— Разбира се. Земята за вас е това, което е небето за мен. Много добре разбирам — той отстъпи назад. — Оставям ви тогава. Остри секири и здрави тунели ви желая…
Джуджетата Бронзбиърд паднаха на коляно, докато Крас се трансформира в истинската си форма. Като Кориалстраз той наведе глава в знак на почит към храбрите джуджета и после се понесе към небето.
Но Кориалстраз не пое надалеч от Грим Батол, а към нея. Той премина над разрушената планина, чудейки се как, въпреки лавата на Синтария, отдалеч Грим Батол продължаваше да изглежда както преди. „Упорито е това място. Винаги е било такова.“
Той се концентрира колкото можа, за да се увери, че това, което бе казал на другите, наистина е така. Кориалстраз провери възможно най-внимателно вътрешността на Грим Батол, усещайки единствено празнота и познатото остатъчно зло, което се излъчваше от нея векове наред. А там, където трябваше да се намира залата с яйцата, червеният усети пълна разруха.
Както бе казал, без Синтария пещерата нямаше защита. Може би едно или две яйца да са оцелели, но дори маятисовото покритие, което беше видял върху тях, нямаше да може да ги защити. Даргонакс беше последният сумрачен дракон.
Кориалстраз пое в посока към къщи. Той също искаше да се прибере при семейството си. Беше време да се завърне и да прекара известно време там, преди отново да се посвети на вечното си бдение над Азерот… А зад него Грим Батол се издигаше тихо и мирно… като смъртта.
Но дълбоко в дълбините на страховитата планина… по-дълбоко, отколкото дори Синтария беше достигала… не беше напълно тихо и мирно. В мрачната пещера най-накрая се размърда нещо огромно. Всички неканени гости си бяха отишли. Вече спокойно можеше да започне…
Около него бяха събрани яйцата, които Синтария мислеше, че е запечатала в специалната си пещера и които проклетият червен дракон бе решил, че вече са унищожени. Там долу имаше много места, в които можеше да ги скрие, много места, в които да ги поддържа жизнеспособни, докато всичко бъде готово.
„За известно време ми беше от полза — мислеше си той за Синтария. — Толкова лесно се подлъга да дойдеш точно тук и да се постараеш да изпълниш мечтата, която повярва, че е твоя! Завистта и омразата те превърнаха в най-великия ми инструмент, да… и се поучих много добре от твоите грешки…“
Детуинг се изсмя — единственият начин, по който можеше да оплаче някогашната си съпруга. Тя бе умело манипулирана дори за справянето с проклетия Кориалстраз, с когото все още предстоеше разплата.
Отърсвайки се от мисълта за древния си противник, Пазителя на Земята доволно се заигра с едно от яйцата. Даргонакс имаше дефекти, но все пак се оказа особено интересно творение. Консортът на Детуинг беше избрала странна посока за експериментите си. Но той разбираше къде се крие грешката й. Неговите сумрачни дракони — толкова подходящо име, мислеше си той и благодареше на гласовете, които беше чул да му го напяват — щяха да са перфектни. Те щяха да са самият него.