Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Черният дракон протегна лапата си напред.
— Той винаги ще бъде мой… както и Азерот…
— Безумната ти мечта свършва сега, Синестра! Безумната мечта на Детуинг свършва сега!
Както очакваше, споменаването на Нелтарион я вбеси. С разперени криле, тя погледна към Даргонакс.
— Той е… — Синестра внезапно се спря. — А-а, браво, Кориалстраз! Искаше да го хвърля право в ръцете ти, нали?
Тя изправи глава.
— Няма ли да отговориш? Може би това ще ти отвори устата!
Червеният дракон изрева, когато изведнъж лапата му неудържимо започна да се извива. Той я отвори… Частицата, която се надяваше да използва върху Даргонакс, сега не бе нищо повече от малка локвичка, която се процеди във въздуха… и с нея си отиде и надеждата на Кориалстраз.
Двадесет и четири
В мига, в който се появи червеният дракон, Ронин се опита да накара останалите да побягнат към по-безопасно място. Само че Верееса имаше друга грижа.
— Трябва да открием Ириди…
Магьосникът кимна и се спусна към мястото, където за последно бе видял дренаята, докато Гренда престрои хората си в готовност за атака на Даргонакс или на създателя му.
— Трябваше да е тук някъде — прошепна магьосникът, оглеждайки разтревожено района. — Трябваше да стои настрани…
Наблюдателната елфа също оглеждаше мястото.
— Ириди е тръгнала в тази посока.
— Тя води обратно към Грим Батол. Разбира се.
С Верееса начело двамата се втурнаха по следите й. В небето ревяха драконите, но Ронин се съсредоточи да открие жрицата. В този момент изходът от битката бе в ръцете… в лапите… на Кориалстраз. Но докато Ронин често бе имал пълна вяра в учителя си, сега се чудеше какво точно може да стори червеният при тези обстоятелства.
— Ронин!
Верееса сочеше към някакво скално образувание точно пред… скално образувание, което всъщност беше тяло. Двамата изтичаха до Ириди, убедени, че е мъртва. Но щом Верееса внимателно я обърна, дренаята тихо изпъшка. Очите й се отвориха.
— Още… още ли лети?
Те знаеха какво иска да каже с това. Верееса отвърна:
— Чудовището още лети, да.
— Сумрачен… дракон… така го нарекох… — тя се закашля. — Сумрак за… драконите… в цял Азерот…
Ириди отново се закашля.
— Може би…
Ронин забеляза колебанието й за последното.
— За какво говориш?
— Жезълът… още ли е до мен? Вече не го усещам — дренаята се намръщи. — Липсва ми. Липсва ми близостта му.
Верееса откри творението на наару.
— Ето го.
Ириди успя да го хване с едната си ръка. Погледна към кристала и отново се намръщи. Ронин понечи да й каже нещо, но изведнъж кристалът проблесна. Жрицата се вгледа в него.
— Има нещо… останало е нещо, но то реагира… реагира на теб, магьоснико… наару… срещал ли си ги преди?
Ронин изгледа объркано и двете жени.
— Никога не съм разговарял с някой от тях, ако това имаш предвид…
— Но… нещо дълбоко в жезъла… събуди се… нещо, което не мога да уловя… ти си докоснат от някого… ако не е от наару, чудя се… може би има нещо… моля те… можеш ли да ми помогнеш да стана?
Ронин се поколеба, но Верееса настоя да й помогне. С помощта и на двамата Ириди успя да се изправи. Дренаята посочи към Даргонакс, който в момента кръжеше до Синестра.
— Става все по-хубаво — изръмжа Ронин. — Верееса, остани с нея! Трябва да видя какво мога да направя за него…
Но Ириди успя да го хване за ръката.
— Почакай! Не можеш да тръгнеш сега! Има нещо… трябва да го видиш…
— Какво да видя?
— Виж там! — изведнъж възкликна жрицата.
Но магьосникът не видя нищо друго, освен наближаващата гибел на Кориалстраз. Той погледна към висшата елфа. Верееса се намръщи и каза:
— Мисля… мисля, че за миг… сумрачният дракон проблесна…
— Проблесна? — Ронин се загледа в Даргонакс, а после се обърна към Ириди — Това има ли някакво значение?
— Слава на Зераку… Той е направил повече… отколкото си е представял…
Дренаята посърна. Ясно си личеше, че наближава към своя край.
— Може да означава спасението ни… или не…
— За последен път, Синтария — започна Кориалстраз, умишлено назовавайки я с името, което черният дракон отдавна бе отхвърлил. — Искам да премислиш…
— Колко си смешен, Кориалстраз! Наистина няма нужда да търпя повече съществуването ти! Даргонакс…