Warcraft - Нощта на Дракона

Ириди отново се закашля, този път още по-силно.

— Азерот… Азерот е свят на… чудеса… но ми липсва… липсва ми Непознатата земя… дори и с голяма мъка… искам да се върна…

Тя замлъкна. Главата й се отпусна на една страна, а очите й останаха отворени. Жезълът падна от ръката й. Дарът на наару се изтърколи и последната му светлинка угасна завинаги. Верееса се присегна да го вземе, но той се сви, сякаш се съсухри нещо живо. Само за миг от него остана единствено сива купчинка пепел, която слабо наподобяваше предишната му форма. Четиримата постояха смълчани известно време, отдавайки почит на дренаята и жертвата й.

— Ще я погребем ли? — попита Ронин, най-сетне нарушавайки тишината.

Калек се наведе над тялото й.

— Не, аз ще я отнеса там — отвърна той с треперещ глас. — Тя го заслужава.

Крас знаеше къде възнамеряваше да я отведе.

— Мислиш ли, че е умно? Малигос ще ти позволи ли?

— Със или без позволението му, ще я отнеса в Непознатата земя. Тя пожела това.

Понасяйки Ириди на ръце, синият се трансформира. Разпери криле и се поклони на Ронин и Верееса.

— За мен беше чест да ви срещна… и дори ви завиждам.

После синият се обърна към Крас:

— Сега те разбирам по-добре. Не съм съгласен с всичко, което правиш, но разбирам основанията ти…

Крас се поклони на синия дракон.

— Тя винаги ще се гордее с теб, Калекгос.

— Все още предпочитам Калек. Тя предпочиташе Калек.

— Тогава на добър час, Калек… и благодаря за всичко, което направи за нас…

Синият дракон се издигна в небето. Той прелетя в кръг над другарите си и после пое в посоката, която Крас знаеше, че ще го отведе до портала към Непознатата земя. В същото време към другарите се присъединиха Гренда и няколко от воините й. Тя ги поздрави, вдигайки секирата си.

— Всички са преброени — после се обърна към Ронин. — Ама за рапторите… не зная…

Ронин се засмя.

— Аз ще се оправя с тях. Щом нещата около Грим Батол се успокоят, сигурно ще се върнат в Раптор Ридж и няма повече да притесняват пристанище Менетил. Стойте настрана от тях и няма да имате проблеми.

Гренда изсумтя.

— Не зная как ще стане т’ва… и тая планина наистина ли ще се укроти? Т’ва последното й зло ли беше?

— Ще видим — намеси се Крас. — Но засега поне мечтите на Детуинг намериха своя край. След смъртта на Синтария вече ги няма заклинанията, които предпазваха яйцата й. Отливът на лавата сигурно ги е унищожил.

— Значи мисията ни приключи — каза Гренда и след кратко колебание добави — На сутринта ще се върнем при хората си, за да докладваме на краля ни и да почетем мъртвите си… особено Ром.