Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Междувременно Кориалстраз се чудеше защо останалите не довършват това, което със сигурност знаеха, че не е довършено. Той погледна надолу и на светлината на лавата видя, че дренаята, която явно насочваше жезъла, е паднала на колене. Ронин също изглеждаше изтощен. Към тях сега пълзеше друга фигура… синият дракон. Калек явно беше разбрал какво бе сторил Кориалстраз, но беше твърде слаб и вероятно нямаше да може да помогне на другарите си.
Червеният бързо се спусна към тях. Точно преди да се разбие, Кориалстраз се издигна нагоре. Докато се приземяваше, той се трансформира в по-практичната си форма на Крас. И като Крас той помогна на променящия се Калек да достигне до Ронин и Ириди. Верееса стоеше до съпруга си и дренаята и внимаваше да не изпуснат жезъла.
— Трябва… трябва да бъде унищожен… — каза жрицата на Крас и Калек, без да е нужно да обяснява за кого говори. — Трябва да се фокусираме върху слабостта… която Зераку му причини! Аз ще насоча… енергията! Но трябва да ми отдадете всичко, което можете!
Крас и Калек разбраха какво й причинява потокът от обединените енергии. Синият се поколеба.
— Не! Няма…
Ириди прикова очи в него.
— Длъжен си!
Драконът-магьосник хвана ръката на синия и я сложи върху жезъла. Четиримата силно стиснаха жезъла на наару, а Верееса помогна на Ириди да го насочи в правилната посока.
— Нека всичко… свърши — заповяда дренаята.
Светлината на жезъла обгърна всички. Крас, Ронин и Калек изпъшкаха. Ириди не издаде звук. Огромен енергиен поток се стрелна в небето… но този път уцели Даргонакс. Крас знаеше, че този отчаян план се основава на познанията на Верееса. Тя беше виждала как силата на жезъла на Зендарин разрушава неразрушимото. Защо този принцип да не важи и сега, дори когато частицата — както сумрачният дракон вероятно смяташе — бе на безопасно място в гърлото му. Но за да се получи нужното, тя трябваше да е точно там и никъде другаде.
— Той отново проблесна! — извика Верееса. — Това означава ли…
— Не означава нищо, докато частицата не бъде унищожена! — отвърна Ронин.
Изведнъж Даргонакс се изви. Тялото му се разтърси и за миг изгуби сцепление. Явно се опитваше да се отърве от нещо, което му причинява болка. И тогава… кратък златист взрив избухна в тялото на Даргонакс. Сумрачният дракон изрева. Той забрави за Синтария и погледна към земята.
Безмълвно Крас скочи и бързо се отдалечи от другите достатъчно, за да се трансформира. Като Кориалстраз той се стрелна към небето. Сега, повече от всякога, той не можеше да позволи чудовището да достигне до другарите му.
Даргонакс проблесна отново. Видимо се концентрира и бързо се съвзе. Сумрачният дракон изгледа злобно Кориалстраз.
— Ти… Ще те поглъщам бавно и ще се наслаждавам на страданието ти…
Кориалстраз го прекъсна.
— Тя ще ти избяга!
Даргонакс реагира моментално. Той се обърна към отдалечаващата се Синтария… и отново проблесна.
— Какво… Огромният звяр се обърна към Кориалстраз, който не откъсваше поглед от него.
Даргонакс нададе яростен рев, изгледа гневно червения дракон… и се спусна след Синтария. Раните й забавяха движенията й. Консортът на Детуинг успя да прелети над Грим Батол, но не продължи по-далеч, преди Даргонакс отново да я хване.
— Пусни ме… — настоя черният дракон. — Пусни…
Даргонакс вкопчи нокти в тялото и крилете й. Сумрачният дракон отново проблесна и в същия миг на лицето на Синтария се изписа ужас.
— Пусни ме! Аз…
Но Поглъщача само се изсмя.
— Най-накрая! — провикна се той. — Най-накрая съм свободен от теб…
Даргонакс проблесна. Проблесна ярко като слънцето. Енергията, която бе погълнал, изпепели както него, така и Синтария. Последната частица от Демонична душа го беше захранила, но щом бе унищожена вътре в него, тя задейства верижна реакция, която се отрази на онази нестабилност, която Даргонакс делеше с предишните си братя близнаци, за които тя не бе толкова фатална.
Синтария успя да изреве за последно, но не от страх, а от гняв. Кориалстраз почти можеше да се закълне, че последният й поглед бе насочен към него, но може би само така му се бе сторило заради трепкащата светлина от изригващата планина под него. И докато си мислеше за изригването, червеният дракон се удиви, виждайки как приливът на лава отслабва и сякаш някаква огромна сила го засмуква обратно в дълбините на планината. Огнените реки се върнаха през пукнатините и процепите, от които бяха извирали.