Warcraft - Нощта на Дракона

Кориалстраз едва осъзна навреме какво се опитва да направи врагът му. Той се извъртя, опитвайки се да избегне опашката му, но не успя напълно. Червеният дракон изрева от болка. Докато се извърташе, той успя да го прореже странично. Колкото и силна да беше болката от този удар, определено щеше да е по-голяма, ако Даргонакс отново не бе преминал в безтелесната си форма.

Сумрачният дракон искаше да елиминира противника си, но не и да бъде повлечен с него. Калек отвори широко уста и отприщи син облак. Той обгърна призрачния гигант и кристализира. Даргонакс потръпна за миг, сякаш се смрази. Но после Поглъщача зина… и моментално погълна магията, с която Калек го бе атакувал. Облакът изчезна.

Щом го погълна, сумрачният дракон внезапно проблесна и отново се материализира. И в същото време едното му крило се стовари върху зашеметения Калек. Синият се превъртя и се понесе надолу към лавата. Кориалстраз се спусна след него, но бе хванат в гръб от ноктите на Даргонакс.

— Ще се нахраня първо с теб! — заяви огромният звяр. — После ще отнема и неговата същност! После… после нищо няма да е по-силно от мен!

— Винаги… винаги ще я има нея… — напомни му Кориалстраз.

Той усети надигащата се омраза към създателя му.

— Ще дойде ден… — прошепна сумрачният дракон. — Ще дойде ден… тя ме направи твърде силен, за да бъда роб… Роден съм да властвам над всички…

— Докато не създаде още…

— Тя вече не може да го стори! Яйцата са унищожени!

— Тя ги защити! Много добре знаеш!

Даргонакс потръпна. Той отблъсна Кориалстраз от себе си, провиквайки се:

— Теб ще оставя за десерт! Първо ще опитам магията на синия!

Докато червеният се опитваше да се съвземе, Даргонакс се спусна към Калек… но Кориалстраз знаеше, че чудовището всъщност не се е насочило към синия, който се носеше над горящата планина. И за да потвърди опасенията му, Даргонакс отново премина в безтелесна форма. Тъкмо когато щеше да достигне Калек… той премина през него и Кориалстраз вече бе сигурен — златисто сияние обгърна сумрачния дракон. Даргонакс се опита да се бори, но не можеше да продължи по-напред. Той се извъртя към създателя си.

— Не бъди лошо дете — каза напевно Синтария, държейки високо частицата от Демонична душа. — Имах достатъчно лоши деца…

Черният дракон размаха ноктест пръст към Кориалстраз.

— Първо този! А другият… — тя погледна към Калек, който се беше сгромолясал близо до подножието на Грим Батол. — От него може и да остане нещо, докато се справиш с червения…

— Дааа, майко…

И все още обгърнат в златистото сияние — без съмнение, за да предотврати следващ бунт, помисли си Кориалстраз — той се стрелна към червения.