Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Погледнете добре проклетото място, което ви заобикаля, малки хапчици, защото това е последното нещо, което ще видите…
Магьосникът изсумтя.
— Защо винаги трябва да казват подобни неща?
Той пристъпи пред Гренда и Верееса.
— Всички да се разпръснат! Може и да успея да го задържа, докато се измъкнете…
— Няма да тръгна без теб! — заяви елфата.
— И никое джудже няма да бяга повече от някакъв си голям гущер! — извика Гренда, а думите й възбудиха одобрителните възгласи на воините, които бяха наблизо.
Ронин нямаше време за спорове. Даргонакс вече се снишаваше. Магьосникът си припомни всичко, което знаеше за драконите, надявайки се, че нещо ще му подскаже какво точно да стори. Той вече беше достатъчно изтощен и се съмняваше, че може сам да се справи с такъв бегемот. Но все пак направи заклинанието си.
Бели нишки се материализираха около Даргонакс. Те приличаха на оковите на Зераку, но дизайнът им бе с по-сложна матрица. Те обвиха сумрачния дракон и се стегнаха около крилете му, които изпълваха цялото полезрение. Даргонакс изрева от гняв, понасяйки се към земята. Но изведнъж стана полупрозрачен. Магическите окови на Ронин продължиха да падат без пленника си. Даргонакс проблесна за миг и отново се материализира. Поклащайки глава, той продължи да се снишава към воините.
„Обречени сме — осъзна Ронин. — Ще умрем, а аз дори нямам сили да пренеса Верееса на безопасно място…“ Даргонакс отвори огромната си паст.
Остра болка накара Кориалстраз да се размърда, остра болка на познато място. Червеният дракон изправи глава и се загледа в мястото, където беше пронизан от черния кристал. Но този път той знаеше, че причината не е в кристала… а по-скоро в нещо, което е скрито от по-очевидното му присъствие. И сега тук, в Грим Батол, далеч от всичко друго, той успя да го усети. Кориалстраз най-сетне разбра какво беше това.
„Постоянно ме преследваш, творение на Нелтарион!“ Пурпурният бегемот фокусира внезапната си ярост върху мястото. Той леко потръпна от подновената болка, но не се поддаде. Този път Кориалстраз беше решен да се прочисти.
Изпод люспестата му кожа изведнъж изскочиха няколко дребни частици. Повечето бяха черни кристалчета, които, благодарение на предишните му усилия, вече бяха напълно безвредни. Но освен тях се появи и едно златно късче, не по-голямо от грахово зърно.
— Проклятието на живота ми! — изрева Кориалстраз. — Проклета Демонична душа!
Той привика частицата от Демонична душа и отпрати всички останали. Тя се приземи в лапата му — дребна, но всъщност толкова коварна. Щом я откри, червеният дракон успя да усети тайното заклинание около нея. Той вече се чувстваше по-силен. Кориалстраз се приготви да унищожи парченцето… но после сви пръсти около него. Той вдигна поглед към хаоса, който цареше над Грим Батол, разпъна криле и се издигна във въздуха.
Синестра гледаше отстрани развоя на събитията и ликуваше. Всичко се беше развило точно така, както тя искаше. Това, че в Грим Батол беше настъпил чак такъв смут, не бе от значение. От значение бе единствено това, че създанието й оправда всичките й надежди и дори надхвърли очакванията й… и щеше да бъде засенчен от следващото поколение, което тя щеше да създаде веднага, щом ликвидира всички, които се месеха в плановете й.
Черният дракон се надвеси над синия, който лежеше скован в краката й. В едната си ръка тя държеше частица от Демонична душа. Тя бе единственото нещо, което й бе нужно, за да подсигури славното си бъдеще. Нека дойдат стотици дракони. Докато Даргонакс й се подчинява, всички щяха да бъдат елиминирани като Кориалстраз… и евентуално и синия.
Силно златисто сияние обгръщаше Калек. Той беше в съзнание, но не можеше да помръдне. А по-лошото бе, че същността му се източваше, и то много безмилостно. Но тъй като Синестра не разполагаше с други предмети и заклинания, сега тя самата насочваше енергиите му към целта си. Чрез частицата и собствената си магия безумният дракон изпращаше тези енергии под формата на черно сияние към Даргонакс. Етерният дракон вече го нямаше, но същността му не отиде напразно. Отново, благодарение на усилията й, Даргонакс беше успял да я погълне и да стане още по-силен от преди.
— Идеално… — прошепна тя. — Всичко ще отмине…
И тогава единственото нещо, способно да разклати безумната й увереност, изведнъж сякаш се върна от мъртвите и полетя във въздуха, насочвайки се към Даргонакс. Синестра яростно изрева, виждайки Кориалстраз. Червеният само след миг щеше да стигне до чудовището.