Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Рейнджърът кимна.
— Видях го с очите си.
— Тогава трябва да опитаме.
Дренаята се опита да се изправи сама. Ронин и Верееса си размениха погледи зад гърба й.
— Ириди, какво възнамеряваш да направиш?
— Знам как… как да насоча жезъла… но не ми остана нищо… което да дам… — дренаята се загледа в слабото сияние на кристала. — Но ти… ти може да успееш да осигуриш енергията…
— Ако ще спре онова нещо, ще дам всичко, което мога…
— Вижте! — прекъсна ги Верееса. — Тя отново насъска звяра си срещу него.
Ириди моментално пристъпи напред и насочи жезъла към борещите се дракони. За миг се олюля, но после си нашепна:
— Дадох обет… — после се обърна към магьосника. — Трябваш ми… сега…
Ронин пристъпи към нея и сложи ръка върху жезъла. Кристалът проблесна ярко както преди. Дренаята се фокусира… и се замоли.
Даргонакс нанасяше пореден удар върху Кориалстраз. Червеният се опитваше да го отблъсне, но толкова много изпитания го бяха изтощили, а сумрачният дракон беше във върхова форма. И тогава Синтария нададе невероятен писък. Силен енергиен поток обгърна Кориалстраз и Даргонакс. И сумрачният дракон се изду до още по-ужасяващи размери.
— Дааа! — извика Даргонакс.
Той отново нададе доволен рев. После отблъсна Кориалстраз… и се обърна към създателя си. Но дори след това той не спря да се уголемява. Кориалстраз се опитваше да задържи височината си. Той се обърна към Синтария. Ръката й беше силно обгорена — още едно допълнение към зловещата й красота. Но черният дракон продължаваше да стиска здраво това, което я изгаряше… частицата. Това бе нещото, което даваше на Даргонакс още и още сили.
„Не! — помисли си Кориалстраз. — Знаят ли какво правят?“ Той погледна надолу към източника на енергия, който се вливаше през частицата право в сумрачния дракон. Ириди… и Ронин. Той беше източникът на енергията, която захранваше жезъла. Поне Ронин трябваше да знае до какво щеше да доведе това. Защо им трябваше да…
— Не! — провикна се към небето Синтария. — Няма да го дам!
Той се обърна отново към черния дракон и видя, че стиснатата й лапа е повлечена към Даргонакс, сякаш тя… или по-скоро частицата… отчаяно се опитва да се слее с аметистовата сила. И изведнъж Кориалстраз осъзна какво се надяваха да постигнат другарите му. Те се опитваха да използват същата промяна, която той самият беше усетил в сумрачния дракон.
Даргонакс се приближаваше към създателя си… но като че някаква невидима верига го държеше само на няколко метра от него. Бегемотът се дърпаше, но не можеше да помръдне напред.
„Тя още държи частицата… всеки път тя държи частицата…“ Игнорирайки последствията за себе си, червеният насочи всичките си сили да направи това, което Даргонакс не можеше… да достигне Синтария. Планът му със сигурност щеше да се провали, ако Даргонакс не беше толкова близо и ако частицата не изгаряше лапата на черния дракон. Консортът на Детуинг виждаше само тези две неща и нищо друго. Докато имаше власт над сумрачния дракон, съдбата на всичко останало бе буквално в ръцете й.
Кориалстраз се стрелна под нея, насочвайки муцуната си към лапата й. Синтария го забеляза в последния момент, но реагира твърде бавно. С цялата сила, на която беше способен, червеният дракон се хвърли към нея, целейки се в лапата й. Муцуната му я удари от вътрешната й страна. Вече на края на силите си, Синтария не успя да удържи захвата си. Единствената частица от Демонична душа изхвърча от ръката й… и с невероятна скорост се стрелна точно в зиналата паст на Даргонакс.
— Глупак! — изрева тя към Кориалстраз.
Опашката й се зави около основата на гърлото му. Острите й люспи се врязаха надълбоко, а мускулестата опашка, също подсилвана от безумната й ярост, заплаши да прекърши врата му.
— Ще ти откъсна главата!
— Не… аз ще откъсна твоята… — прокънтя гласът на сумрачния дракон.
Вече незадържан от нищо, чудовищният дракон се нахвърли върху нея. В широко отворените очи на Синтария се четеше недоумение и дори когато Даргонакс я сграбчи, тя изрева:
— Ти си мой! Аз те родих! Ще ми се подчиняваш!
Очите на аметистовия звяр се присвиха зловещо.
— Подчинявам се единствено на себе си… Аз съм Даргонакс, Поглъщача на всичко, включително и на теб…
Той разряза корема й със страшните си нокти, които сега бяха двойно по-големи от нейните. Синтария отново изрева, а около нея се разхвърчаха люспи и плът. Да, тя не показа страх, а само ярост и от гърлото й изригна порой от лава — същата като тази, която извираше от планината долу. Даргонакс премина в безплътна форма, но вече беше леко обгорен. Той игнорира нараняванията си, погълнат от желанието да отнеме живота на създателя си.