Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
И дори отдалеч консортът на Детуинг усети чрез своята частица от артефакта какво точно носи Кориалстраз. Нещото вече не беше там, където трябваше да бъде според плана й. Вече не бе скрито от магьосника, който й служеше посредством друга магическа атака. Сега хитрият й трик, който трябваше да попречи консортът на Алекстраза да се изправи срещу нея с пълните си възможности и сили, очевидно обръщаше играта. Можеше да има само една причина Кориалстраз умишлено да носи частица от Демонична душа. Планът му беше безумен и със сигурност нямаше да проработи. Със сигурност не можеше…
Синестра се наведе напред. Кориалстраз не можеше да се сравни с Даргонакс, не можеше да се противопостави на великото й творение. Нямаше нужда тя да прави друго, освен да продължава да източва синия, за да храни детето си. Даргонакс щеше да погълне червения, както направи с етерния дракон. Нямаше никакво съмнение в това. И все пак… това бе Кориалстраз…
Синестра се взря в създанието си, търсейки следа от нещо нередно… и откри нещо. Нещо, което беше променено в Даргонакс и така предоставяше на Кориалстраз някакъв шанс… Нещо, което само неповторимите енергии на етерния дракон можеха да причинят… С яростен писък черният дракон стисна своята частица близо до тялото си и се спусна след червения.
Зловещото творение на Синестра беше гигант. Той не беше голям колкото Изражение, но определено бе колкото Кориалстраз и най-вече — с много по-свежи сили от него. И въпреки това червеният левиатан не се поколеба. Беше особено важно да се доближи до чудовището на Синестра. Само тогава можеше да използва частицата си и да се моли да е прав.
В този момент консортът на Детуинг можеше да контролира създанието си само по един начин и точно по този начин Кориалстраз се надяваше да унищожи врага си. Кориалстраз отчаяно се надяваше да успее, въпреки малкия шанс… но друго не му оставаше. Той се съмняваше, че Синестра би допуснала такава слабост в Даргонакс, но все пак…
Даргонакс явно не го виждаше. Кориалстраз усети, че тъкмо се е спуснал да тероризира и унищожи джуджетата… и Ронин и Верееса. Това още повече ожесточи червения дракон. Той вече беше сигурен, че Калек е мъртъв — Калек, който с право твърдеше, че твърде много от замесените в плановете на Кориалстраз са платили висока цена за това. Червеният дракон не можеше да позволи същото да сполети магьосника и висшата елфа… не и тях.
Той изрева с всичка сила, решен да привлече вниманието на врага си. Аметистовият левиатан му угоди.
— Червеният… — изсъска лукаво Даргонакс. — Крас или Кориалстраз, нали? Усещам огромната ти сила… енергията ти…
Кориалстраз не му отговори, а се спусна към него. Врагът му звучеше обезумял също като създателя си. Сумрачният дракон присви очи.
— Синият ми каза, че си хитър, но аз виждам само един глупак! Ще се насладя на същността ти, както направих с етерния дракон…
— Не предпочиташ ли да си свободен?
Даргонакс се сепна. Понасяйки се към приближаващия червен, той изръмжа:
— Какво искаш да кажеш? Какъв е този номер?
— Тя винаги ще те командва, винаги ще те кара да й се кланяш! Не предпочиташ ли да се освободиш от господството й, ти, който явно си повече от всеки друг дракон?
— О, да, аз ще бъда свободен… — Даргонакс проблесна. — … но не както ти се иска на теб!
Той премина в безплътна форма точно в мига, в който Кориалстраз рязко се засили, опитвайки се да хвърли частицата към него. Червеният дракон премина през тялото на врага си. Но Кориалстраз се поучи от неуспеха си. Той осъзна, че първо — във физическата форма на Даргонакс няма вродена частица. И второ — проблясването му не е свързано с трансформацията му в призрачна форма. Всъщност когато това се случи, червеният усети, че нещо в същността на Даргонакс се изменя, нещо, което напомня на друга енергия… енергия, подобна на мъртвия етерен дракон. Червеният дракон се обнадежди. И се спусна за втори опит.
Струя от лава го удари в гърдите. Зашеметен и изгубил контрол, той започна да се върти и върти. Вече едва удържаше частицата и част от него се питаше дали изобщо си струва усилията. Когато погледът му се проясни, той видя Синестра да кръжи над Даргонакс. Сумрачният дракон поглеждаше от единия към другия и Кориалстраз ясно почувства омразата му към черния дракон, въпреки че Даргонакс внимаваше да не я разкрива пред нея.
— Засрами се, Кориалстраз! — каза подигравателно тя. — Не можеш да ми отнемеш Даргонакс!