Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Толкова пъти си ме хранил — злорадстваше Даргонакс. — Сега ще ме нахраниш за последен път!
Сумрачният дракон отметна главата си назад. Зераку изрева, а тялото му се заизвива на вълни, сякаш не беше истинско. Формата му се изкриви и сякаш започна да се топи в мъгла.
— Не! — извика Ириди.
Беше толкова близо до спасяването на Зераку.
— Не! Моля те!
Зераку усети, че животът му се изплъзва. Беше обречен. Единственото му желание бе да не позволи малката дреная да загине заедно с него. Колко велика беше тя! Колко храбра и вярна! Той се прокле, че бе изпитвал такова презрение не само към нея, но и към всички по-дребни същества! Въпреки размерите им, въпреки крехките им кости, те бяха много по-прекрасни от него.
Той се опита да прекъсне връзката, но Ириди се възпротиви. Тя все още беше решена да му помогне, както и той на нея. Оставаше му само един шанс. С последен яростен рев етерният дракон се опита да премахне заклинанието, което позволяваше на Поглъщача да държи безтелесната му форма. Щом Зераку атакува, усети, че нещо в Даргонакс отвръща на удара му. Поглъщача на свой ред изрева, но бързо се съвзе.
— Не… — промълви самодоволно звярът. — Не, няма да…
Зераку усети как енергийни нишки разкъсват самата му същност. Той буквално бе разкъсан на парчета и нямаше какво да направи, за да спре… или да помогне на дренаята. Етерният дракон се опита да запази целостта си, но усети, че губи сили. Докато сумрачният дракон поглъщаше още и още от същността на врага си, тялото му достигна ужасяващи размери.
Съзнанието на Зераку се разкъса. Той дори вече не приличаше на етерен дракон, а по-скоро на някакво странно чудовищно петно. Той успя да насочи една последна мисъл към дренаята.
„Съжалявам! Съжалявам… приятелко…“
И докато Даргонакс поглъщаше изцяло същността на Зераку, той погълна и енергията на жезъла… и на Ириди. Дренаята се разтърси. Тя се опита да се задържи на едно коляно, но дори това вече не бе възможно. Ириди изпъшка и се строполи. Жезълът падна от ръката й… но този път не изчезна. Вместо това той издрънча на земята няколко пъти и се търколи до краката й. Светлината на големия кристал избледня и остана само един потъмнял камък.
„Провалих се — каза си жрицата. — След всичко това… те провалих… храбри Зераку… приятелю…“
Тя с усилие изправи глава, надявайки се, че все пак Зераку може и да оцелее… Но с последен вопъл етерният дракон се стопи в завихрения енергиен облак, който Даргонакс погълна наведнъж. Сумрачният дракон изрева доволно и като че ли още повече се изду. Игнорирайки собственото си страдание, Ириди не можа да понесе тази последна гледка. Тялото й се разтърси от болка, тя отпусна глава на земята… и загуби съзнание.
Сферата, носеща Ронин и Верееса, кацна на земята близо до джуджетата и се отвори. Щом двамата излязоха от нея, тя изчезна. Гренда се втурна към тях.
— Верееса! Магьоснико! О, слава! Ами другите?
Ронин поклати глава.
— Не мога да кажа нищо със сигурност за останалите… освен за Ириди и Ром.
— Ром? — женското джудже изглеждаше уплашено. — Да не искаш да кажеш, че…
— Той загина в битка, отнасяйки със себе си един драконид.
— Най-вероятно Раск — добави Верееса.
— Той… той ще бъде почетен — отвърна Гренда с пламнало лице, опитвайки се да сдържи изгарящите я емоции.
Явно полагайки усилие да разсее вниманието си с други неща, тя попита:
— Ами дренаята?
— Тя трябва да е тук някъде… Огненото сияние, извиращо от Грим Батол, макар и непостоянно, ни позволи да огледаме доста надалеч.
В същия миг нов рев накара всички да погледнат нагоре. Даргонакс се носеше в небето като адски бог. На светлината на изригващата лава той изглеждаше особено зловещ.
— Какво стана с етерния дракон? — попита магьосникът.
— Някаква ужасна черна енергия се изстреля от Грим Батол и подсили звяра. Появи се и бледа синя светлина, която докосна Зераку и за кратко го подкрепи, но не беше достатъчна…
— Бледа… Ириди! Сигурно се е опитвала да му помогне! Дано не е пострадала от…
Но преди Ронин да успее да каже още нещо, Даргонакс насочи поглед към дребните фигури и се изсмя.