Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

След смъртта на консул Йохан Буденброк светският живот на „Менгщрасе“ заглъхна и консулшата не виждаше вече край себе си други гости освен членовете на семейството, които се събираха всеки четвъртък, продължаваха също посещенията на едно или друго духовно лице.

Нейният син и съпругата му обаче бяха дали вече първата си голяма гощавка — гощавка, на която бяха сервирали в трапезарията и дневната, гощавка с нарочна готвачка, временно наети прислужници и с Кистенмакерови вина, обедна гощавка, която бе започнала в пет часа и миризмите и глъчката на която бяха продължили до единадесет часа. Бяха присъствували всички Лангхалсови, Хагенщрьомови, Хунеусови, Кистенмакерови, Йовердикови и Мьолендорпфови, търговци и учени, съпружески двойки и бонвивани. Гощавката бе завършила с игра на карти и малко музика и на борсата за нея се приказваше цяла седмица след това с най-похвални изрази. Наистина всички видяха, че младата госпожа консулша умееше да се държи в общество. Останал в края на тая вечер насаме с нея в двете помещения, осветени от догарящи свещи, сред разместените мебели, в гъстия сладникав и тежък дъх от изискани ястия, парфюми, вина, кафе, цигари и цветя по тоалетите и трапезите, консулът бе стиснал ръцете й и бе казал:

— Много добре, Герда! Нямаше за какво да се червим. Подобни неща са много важни... Нямам никакво желание да се занимавам много с балове и да давам възможност на младежта да скача у нас; нямаме и достатъчно място. Но улегналите хора трябва да си похапват добре тук. Такава гощавка струва малко повече пари... но те не са вложени зле.

— Имаш право — бе отговорила тя и бе оправила дантелите, през които кожата над гърдите й сияеше като мрамор. — Аз също предпочитам гощавките пред баловете. Гощавката действува извънредно успокоително. Днес след пладне свирих и се чувствувах малко по-особено. Сега мозъкът ми е така мъртъв, че дори тук да падне гръм, не бих се зачервила, нито бих побледняла.