Човек без куче [bg]

Гунар Барбароти не разбра как се казва тази своенравна жена — с дълга шия, рижа коса, малко по-млада от него, — ала забеляза картичката с името й върху масата: Аника Вилниус.

Вилниус? В леко замаяната му глава звънна аларма.

След още две речи и чаша вино се сети кое предизвика вниманието му: Якоб Вилниус, съпругът на Кристина Хермансон. Явно нервните окончания на Барбароти още функционираха.

Обаче изминаха… Гунар започна да пресмята… малко повече от десет месеца от разговора му с Якоб Вилниус в красивата къща в стокхолмския квартал „Гамла Еншеде“. Това фамилно име се среща изключително рядко. Жената навярно му се пада роднина.

За секунди, докато се облягаше и отпиваше от сладкото вино, игнорирайки поредната реч, целият случай акостира в пристанището на съзнанието му. Или по-точно — половината от случая, защото трагичната история на Роберт Хермансон вече бе изяснена.

Оставаше да разкрият какво се е случило с Хенрик Грунт. Гунар Барбароти въздъхна и пак отпи от виното. Официалното разследване продължаваше, но Господ знаеше, че то тече на половин оборот. Или на четвърт. Да не кажем на осмина. От август нямаше никакво развитие. В общи линии полицейската работа по случая се изчерпваше с разговори между Барбароти и Бакман веднъж-дваж седмично. Двамата споделяха разочарованието си от пълната липса на напредък.

— Но как да напредне разследването, щом никой не си мръдва пръста? — питаше реторично Ева. — Какво чакаме? Още една катастрофа в Осло, за да се раздвижат нещата?