Човек без куче [bg]

А Кристофер?

Лейф дори не смееше да мисли за по-малкия си син. Кристофер бе започнал да пуши, да се движи в съмнителни компании, а успехът му се влоши. Лейф не се съмняваше: момчето употребява и алкохол. Кристофер си даваше ясна сметка какво впечатление оставя у баща си, но и двамата се преструваха, че всичко е наред. Не коментираха нищо. Положението и без това беше достатъчно лошо. Нямаха нужда от нови проблеми. Лейф все още намираше сили да прегърне сина си и да му каже няколко окуражителни думи. Надяваше се това да е достатъчно. Баща и син имаха един вид джентълменска уговорка: да не обсъждат неприятностите и да се правят на ударени.

Навън валеше. Лейф Грунт гледаше как капките се сипят върху капака на двигателя и се кондензират в тънка мъгла, която на свой ред се разтваря в нищото. Двигателят още не бе изстинал. „Защо продължавам да седя тук? — питаше се той. — На четирийсет и три години седя в колата си на рампата пред гаража и се взирам в дъжда, отчаян като хванат в мрежа омар. Защо? И какво… какво общо има омарът? А, да, онези дълбоко замразени аржентински омари, дето се принудихме да ги изхвърлим заради оплакването на лелките от…“ После пак изгуби нишката. За какво мислеше допреди малко?

А, да, за Кристофер. Момчето пак гледаше телевизия. От прозореца на стаята му се процеждаше издайническа синкава светлина. Вкъщи Кристофер не се занимаваше с друго. От време на време хапваше нещо дребно или излизаше да пуши тайно на улицата. Останалото време прекарваше пред телевизора.

А колкото до заниманията на момчето извън къщи, през уикенда например, Лейф Грунт нямаше никакво желание да си ги представя.